Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Твоят въпрос[1] за самбхога и випраламбха касаеше по-скоро практикуващия. Мисля, че в този случай съветът и насоката на Махапрабху са приложими – Той казва, че випраламбха е сигурният път. Разбира се сиддха-деха – или тялото ви когато сте постигнали съвършенство, съвършената ви духовна идентичност – може да се каже е съвсем друг въпрос. Защото, ако не греша, Вишванатх Чакраварти Тхакура казва, че има два вида сиддха-деха. Едната е когато сте напълно себеосъзнати и след смъртта си се завръщате да се присъедините към лилата – това е единият тип. А другият тип е това, което си представяте тук, което имате вътре в съзнанието си, читта, докато сте още в това тяло. То се нарича чинтита, или „добре обмислено”. Анташ-чинтита – вътре в съзнателните дълбини на вашето съществуване то е добре измислено и вътрешно сътворено.

Сега можем да открием дебат коя сиддха-деха е по-добра: окончателно достигнатата сиддха-деха, която ще получите в духовната сфера, или тази сиддха-деха, която създавате с въображението си; и говорим за въображение, не за фантазия. Въображението е окултна мистична сила, съзидателна интелигентност. В своето креативно въображение можете да създадете нещо, което по-нататък да започне да се проявява; в този смисъл го наричаме въображение. И така, съществува дебат дали единият или другият вид сиддха-деха е по-превъзхождаща. И Вишванатх казва, че тази втората, анташ-чинтита сиддха-деха, е по-висша. Той приема за по-висша тази – докато си още в това тяло.

Но има и още няколко точки, които да се вземат предвид. Мнението на Джива Госвами, например. Той бил пламенен защитник на единството – в смисъл, че Кришна не прекрачва ограниченията. Най-общо знаем, че Кришна е, така да се каже, прелъстител. Той обича да получава вниманието на всички. В мадхуря-раса, любовната връзка, има официални взаимоотношения, а има и неофициални. И понеже Джива Госвами е провидял в бъдещето, че това ще бъде генерален проблем и генерално извинение за хората – „щом Господ постъпва така, значи и аз мога да постъпвам така“ – затова той не е пропагандирал тази страна на лила. Всъщност в мадхуря, в любовните отношения, съществуват свакия и паракия. Свакия означава „мое“, а паракия е „чуждо“. Тоест, да вземеш собствената си жена не е проблем. Да вземеш нечия чужда жена е неморално. Но не и за Него. Защото щом всички Му принадлежат, щом всички жени в трите свята са привлечени от Него, а освен това и всички съпрузи в своята сиддха-деха Му принадлежат – тогава какъв е проблемът? Така че може би дамите трябва да проповядват на своите съпрузи много пламенно. „Чакай малко, аз не отивам при друг. Ти също ела с мен при Кришна!“

Така че това е една страна, която да се обмисли. Първото беше кое е по-висше, така да се каже. Тази анташ-чинтита сиддха-деха се приема за нещо много висше. Второто беше мнението на Джива Госвами за свакия и паракия. И има много необичайни или странни практики на някои предани, когато те искат да си създадат идентичност, в която да служат на Кришна по по-интимен начин. Някои се опитват да променят външните си обусловености. А други не се занимават с това.

Обаче възниква въпросът: „Ами ние?” Когато съм си мислел по този въпрос, отчитайки множеството гледни точки, съм стигнал до заключението, че просто да говориш за някакви духовни цели е различно от това да имаш тези постижения. Така че ако на някой предан му е дадена самоличност, така да се каже лична карта във Вриндавана – това е личната сиддха-деха – моето разбиране за това е, че той е получил метод за медитация, един вид идеал; обаче човек трябва да дорасне до този идеал, да се стреми в тази посока. То не означава, че вече си достигнал тази самоличност. Но най-общо казано, нашата най-съкровена школа е на мнение, че следвайки практиката, малко по малко тази духовна самоличност ще се развие, ще се разкрие на практикуващия. И след това препоръката е той да провери реализацията си, споделяйки с някого, който може да му даде някакви напътствия в тази връзка.

В края на краищата ние търсим себе си, своята изначална идентичност. „Каква е моята роля във вечността?“ – мисля, че това е верният въпрос. Ако получаваме някакви съвети тук или пък имаме някакви осъзнавания там и те се съвместяват с нашето разбиране и ни помагат да израстваме в посветеността си, довеждайки ни по-близо до най-скъпите ни духовни идеали – тогава приемаме ги. Трябва да развием тази способност да преценяваме кое какво е, кое е правилно и кое неправилно, кое е полезно за духовното ни израстване и кое не е. Разбира се, това се случва по благословии – да имаме такъв ясен поглед да отсъждаме кое какво е.

(следва продължение)

[1] Въпросът на Крипадхам в статията „Дхарма и отвъд“