Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)
(продължава от предишния понеделник)
Ако приемаме, че има нещо отвъд ежедневните преживявания, с цялото си право и уважение можем да го наречем „божествено“ или „Бог“. Но има малка дистанция между хората и божественото. Мъничка. Тя е огромна пропаст за нас и само една стъпка за Него.
Следващият философски въпрос е дали това върховно, по-висше съществуване – ако не го определяме като любящ и състрадателен Господ – дали тази по-висша реалност може да се разкрие пред ограничените човешки възприятия или не? Защото ако сме оставени само на опита си, на мозъка си, не съм сигурен, че това са най-добрите инструменти, с които да се потърси нещо по-висше. Шрила Шридхара Махарадж обяснява, че човешкото съзнание е като фенер. Ако сте в гората и използвате фенер да ви показва стъпките ви съвсем наблизо, ще можете да виждате ясно. Ако насочите фенера право пред себе си, ще виждате нещо, но не много надалеч. А ако го насочите нагоре, няма да видите нищо. Това представлява човешкото съзнание като инструмент за търсене. Ако има нещо, което можете да наблюдавате – добре, ще можете да разберете нещо; ако искате да откриете непосредственото си бъдеще, може би можете да се догадаете за него; но искате ли да проумеете нещо по-висше, то просто е невъзможно, не го виждате.
И така, отвъд човешките способности, отвъд човешките инструменти – като възприятие или съзнание – нуждаем се от нещо необикновено, нуждаем се от нещо свръхчовешко. Това е, което обсъждахме преди – вашият обхват, вашият радиус, доколко надалеч достигате. Съвсем просто е: с малък радиус не стигате кой знае колко далеч; колкото е по-голям радиусът ви, толкова по-нататък достигате.
За щастие нашите учители ни казват, че макар човекът да е ограничен, божественото не е ограничено. За него няма пречки да се разкрие – дори и пред слепци.
(следва продължение)