Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




2011_NYR_02425_0452_000(a_painting_of_krishna_lifting_mount_govardhan_north_india_pahari_regio)

(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Да принадлежиш към свещена традиция означава също и посветеност. Дотогава съм бил волна паднала душа, сега съм паднала душа на каишка. А казвам ви, много е полезно, много е добре да си на каишка. Защото ако едно куче има каишка, за него се знае, че принадлежи на някого. Така че щом принадлежим на дадена традиция, трябва и да я представяме. 
Тогава възниква друг въпрос: как да подпомагаме тази традиция, как да служим на тази традиция, как да поддържаме тази традиция? Има много начини да помогнем на една традиция да се съхрани и да процъфтява. На първо място има индивидуални практики. Ако възпявате светите имена, възпяването на светите имена като традиция се поддържа. И дълго време може да си мислите, че вие извършвате практиката: „Аз започвам да мантрувам.” Но на мен ми се струва, че е обратното. Мантруването, традицията се нуждае от практикуващи; затова тя призовава практикуващите, приема и прегръща все нови и нови практикуващи. Това също доказва, че не хората поставят началото, а поканата идва откъм божествената страна: „Заповядайте, присъединете се към тази практика.” Така че постоянно трябва да осъзнаваме това – че участваме в нещо свръхчовешко. 
Съществува и общността – социалната страна на традицията. Например организиране на събития, поддържане на храмове, проповядване, публикации и т.н. Виждате, това е много интегрална част от нещо изключително значимо и божествено. Това е общият знаменател на всички духовни групи и всички духовни практики – те трябва да отразяват божественото и да извеждат човека на божествено ниво. 
И така, да принадлежиш на свята традиция означава да имаш основа. А също и да имаш светла цел. Затова чрез правилно култивиране трябва да подпомагаме тази школа да се разраства, тази традиция да процъфтява. Не забравяйте за възрастните гопали – когато Кришна повдигнал хълма Говардхана, те също подпирали с тоягите си: „Така няма да Му е толкова тежко, Кришна е малко момче, ние също можем да подпираме с гегите.” Ние сме като тези възрастни гопали, и ние подпираме с мъничките си тояжки. Мисията на Махапрабху, мисията на Кришна бездруго си върви, но ние все пак държим своите малки пръчки. 
Позволете ми да цитирам само едно изречение от Шрила Шридхара Махарадж. Той казва, че този процес на бхакти е пътуване от земята на недоверието и разочарованието към земята на красотата и любовта. Така че от съмнението ние искаме да стигнем до царството на божествената любов. Затова вярваме в Източника, Поддръжника и Окончателния подслон на вселената. Вярваме във вечността на душата и в принадлежността ѝ към Всевишния. Вярваме в светостта на живота и във върховната му мисия. Вярваме в победата на светлината над мрака. Вярваме също и във възможността за пречистване и усъвършенстване. Доверие.
 
(следва продължение)


Leave a Reply