Sharanagati

“Що се отнася до дълга ти на кшатрия, знай, че няма по-добра работа за теб от това да се сражаваш заради религиозните принципи. Затова не се колебай!”[1]

Малка част от пояснението на Шрила Прабхупада: „Има два вида сва-дхарма (специфични задължения). Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек постигне освобождение, специфичният му дълг, сва-дхарма, става напълно духовен и излиза извън материалното телесно схващане. По отношение на тялото, обаче, както брахмана, така и кшатрия трябва да изпълняват съответните специфични задължения, които не могат да бъдат избегнати. Господ е предписал сва-дхарма и тя ще бъде обяснена в четвърта глава. На телесен план сва-дхарма е известна като варнашрама-дхарма или трамплин за духовно разбиране. Човешката цивилизация започва с варнашрама-дхарма, или специфичните задължения, определени от специфичните гуни на природата, преобладаващи в тялото. Когато във всяка област на действие човек изпълнява определения си дълг по указания на по-висшите авторитети, той се издига на по-висше стъпало на живот.”

Сва-дхарма, моят дълг. Трябва да сме много внимателни по отношение на собствените си задължения. Както казва Шрила Прабхупада, има две нива: обусловено и освободено. И когато се намирате на обусловеното ниво, а се опитвате да действате на освободеното, това е бедствие. Нарича се измама, нарича се лицемерие – да не сме на освободената платформа, а да се опитваме да действаме така, сякаш сме. Ако сме на освободената платформа, а действаме на не-освободената, това се нарича помощ. Тогава не отделяме себе си от другите хора: “Аз съм великият освободен, а вие още се трепете в калта.”

Веднъж обсъждахме кое е по-добре: да живееш на нивото на дхарма и да говориш според раса, или да живееш на нивото на раса и да говориш в съответствие с дхарма? По-добре е да живеем, да се намираме в медитативната равнина на раса, равнината на божествената любов, а да помагаме на хората на нивото на дхарма. Раса е вашата лична връзка, личното ви любовно взаимоотношение с Кришна. Там преживявате голяма дълбочина на чувствата. Там можете да забравите за телесните си обусловености. Ала в повечето случаи людете се нуждаят от съвет на други нива. Както говорихме, най-напред трябва да научите от своя учител как да живеете, сетне как да постъпвате – какво да избягвате и какво да вършите – и в крайна сметка как да практикувате преданост и какво е раса. Ако получите прекалено много информация на ниво раса, няма да можете да я асимилирате. А и без да сте осъществили дхарма, няма как да встъпите в раса. Всъщност има достъп, но това е специфичен случай. По-добре да се стремим да изпълняваме задълженията си в съответствие с настоящето си положение, а сетне да подобряваме ситуацията към любяща връзка. Тогава напредъкът ще е много стабилен и истински. Макар благодатта на Кришна да е навсякъде – всъщност тя е нашето обкръжение – трябва да пречистим виждането и сърцата си, за да я доловим.

И така, не изоставяйте своята относителна дхарма докато не сте достигнали освободеното ниво. При все това, не изоставяйте и абсолютната си дхарма, макар да се намирате на относителното ниво.