Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 7.09.2015 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Кришна Прия: Споменахте определяне на цели. Вече ми е трудно да разбирам поставянето на цели, защото в ретроспекция всички цели, които съм си поставяла, са се оказали илюзорни. А не смея да си поставям някакви духовни цели, защото ми изглеждат непостижими и в момента съм в нещо като вакуум.

Свами Тиртха: Не! Както научихме от съвета на Шрила Прабхупад, за да добием върховната сила на философския камък да трансформира се нуждаем от определени качества. А те бяха решителност, честност, вътрешна чистота, добро общуване – можем да развием тези качества. И трябва да знаем накъде отиваме. Защото ако не знаем към кое пристанище плаваме, никой вятър няма да е попътен. Но ако знаете посоката си и сте достатъчно умни, може да се възползвате от всички различни ветрове.

В този смисъл не съм съгласен. Трябва да сме способни да откриваме своите духовни цели. Във „Вишну Сахасранама” се споменава сатя-санкалпа; това означава, че Той е истинската решителност, истинската посветеност. И ако имаме тази истинска посветеност, ако имаме целта, тогава ни е нужна сатя-садхана, съвършен процес за достигането на тази цел. Затова трябва да определим целта си, след това да открием верния метод и да го осъществим. Каква е нашата цел? Да намерим своя път обратно към божествената красива реалност. Какъв е пътят? Това е възпяването на светите имена. А как да осъществим този процес? Чрез мантруване. Така че не е толкова сложно.

Но духовни илюзии съществуват. Затова се нуждаем от известно лечение от илюзиите. Може в началото да сме много амбициозни. Искаме да сме слуга на слугата на слугата на слугата. По-нататък, когато понапреднете мъничко, удовлетворявате се от по-нищожната позиция да сте слуга на слугата на слугата. Ако се усъвършенствате още малко, ще ви стига да сте слуга на слугата. И тогава се връщаме в началната точка: „Определям се като последовател, ученик, слуга на моя скъп учител, който служи на Божествената Двойка”.