Sharanagati

 

Въпрос на Ядунатх: Как се отнася нашата традиция към сат-гуру? Сат-гуру е нашият учител живот след живот, отвъд телата, отвъд този живот.

Свами Тиртха: Мисля, че говорихме за това последните няколко пъти. Само сат-шишя, вечният ученик, може да се докосне до сат-гуру, вечния учител. Асат-шишя, временният ученик, не може да докосне вечния гуру. Съвсем ясно е. Но ние сме толкова амбициозни. Искаме сат-гуру! Искаме гуру де лукс. 

Всъщност именно затова избрах тази глава[1] – за да покажа дълбината на гуру-таттва. Никога не бива да си мислим: „Днес разбрах всичко за моя духовен учител! Сега вече знам как функционира тази служба на гуру.” Не си мислете така! Това е нещо, което винаги се развива, винаги израства. Не поставяйте граници на учителите си, че понеже са постигнали такова велико ниво на съвършенство, не могат да дойдат още една стъпка по-близо до Бога. Те могат. Техният живот също е в развитие, тяхната връзка също се разгръща. Дори сат-гуру израства. Дори божествената му страна расте. Разширява се, защото той иска да намери път към хората. Това е активен принцип. Затова как да служим на сат-гуру? Как да служим на това божествено желание да расте, да се разширява? Как? 

Отговор: Да мантруваме, защото това е отговорът на въпросите, започващи с „как да”.  

Свами Тиртха: Но това не беше стандартен въпрос. „Да се мантрува повече” е правилният отговор на вашите „как да” въпроси. И така, как да служим на божественото желание да се разгръща?

Коментар: Като се разгръщаме самите ние.

Свами Тиртха: Да, а как да направим това? Като проповядваме. Седите тук, като че никога не сте чували за това. Как можем да служим на божественото желание да достигне до всички? „Нямаме идея!” Съвсем просто е! Съвсем просто! Ако споделяте това, което имате, то ще нараства. И за вас самите, и за всички. Най-вече за тези, на които е дадено. Това показва, че това е нещо с божествена природа, а не с материална. 

Сат-гуру работи за нашето вечно благо. Затова и ние трябва да му се отплащаме на нивото на вечността. В мантрите за възхвала се казва: „Поднасям вечното си служене в твоите лотосови нозе!” Това не е просто някакъв поетичен израз, а начин да изразим своята благодарност и готовността си да се включим в това божествено разкритие. Така че в един смисъл трябва да потърсим сат-гуру в своя собствен учител. 

Ядунатх: Благодаря за това откровение. Можем ли да кажем, че сат-гуру е сат-чит-ананда гуру? Или това са три различни аспекта, които могат да бъдат представени от три различни личности? 

Свами Тиртха: Добре казано! Всъщност самбандха, абхидея и прайоджана също са три. Самбандха е връзката „Аз принадлежа на Бога” Абхидея е практиката „Какво трябва да правя? „Какво е практическото изражение на моето предано служене?” А прайоджана е „моята цел”. Така че сат е самбандха, аз принадлежа на Бога.” Това е истината. Това е реалността. И ако някой ми го съобщава, това е аспектът сат-гуру. Това е Санатана Госвами. Тогава кой е чит-гуру? Чит е интелектът, нали? Не само физическия или материален интелект, но съзнателната страна. Трябва да имаме някаква информация за това – как да действаме правилно. Въпреки че обикновено не казваме чит-гуру, а чайтя-гуру, същото е. Чайтя е нашето вътрешно съзнание, така че то е свързано с чит-нивото на съществуване. А каква е целта? Най-общо казано, каква е целта на живота? Щастие, удовлетворение, ананда. Това е представено от Рагхунатх дас Госвами.

Тези три аспекта може да намерите в трите главни божества и в тримата най-важни госвами във Вриндавана. Много е хубаво да се направи структура: основните божества, основните свещенослужители, основните идеи, основните практики. И след това може да добавяте още, защото все повече и повече разбиране ще ви спохожда, така че ще можете да разширявате списъка.

Обикновено ние възхваляваме нашия духовен учител. Част от тази възхвала е Вяса-пуджа книгата, където пишем нашите малки приношения към духовния си учител. И обикновено в своите приношения преданите говорят за себе си. „Чувствам се толкова щастлив, че съм свързан с теб! Последната година не свърших нищо смислено. Но сега това е добър повод да си го припомня”. Това е единият тип предлагания. Вторият тип предлагания са изключително теоретични. „О, Гурудев, ти си представител на гуру-таттва!”, следва набор от цитати, това и онова – много дълго писмо, обрисуващо „нашата вещина във философията”. Ала един мой много скъп духовен брат също беше написал предлагане към своя духовен учител. То гласеше „Обичам когато танцуваш.” Това беше неговото приношение. 

Край нямат дискусиите за гуру-таттва и шишя-таттва. „Обичам когато танцуваш.” Мисля, че това е истинска възхвала. Този човек трябва да беше постигнал благословиите на Рагхунатх дас Госвами, защото това е раса приношение. То не говори нито за „самия мен”, нито за някаква теоретична, суха философия. Това е нещо много есенциално. И когато един млад бхакта поиска да се присъедини към този мой брат като към свой духовен учител, той ми каза: „Искам да му бъда ученик, защото неговият избор винаги е правилен. Той винаги взима вярното решение”. Нямаше как да не го подкрепя и отвърнах: „Да, ако се присъединиш към него, и ти винаги ще можеш да отсъждаш правилно.” Защото чрез искрено следване качествата на учителя ще споходят ученика. Такъв поглед! Очите, с които да видим Шри Гуру.   

 

1. „Очите, с които да видим Шри Гуру” от „Златната стълба” на Шрила Шридхара Махарадж