Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2017 вечер, Рила)

 (продължава от предишния петък)

 И накрая достигаме до заключението:

„По милостта на духовния учител човек постига благодатта на Кришна. Без милостта на духовния учител не може да се напредне. Затова нека винаги помня и прославям духовния учител, и поне по три пъти на ден да поднасям почтителните си поклони в лотосовите му нозе”.

И така, куто-пи – къде, къде бих могъл да намеря напредък без моя учител? Неговият прасад ми донася Божия прасад. Прасад е съвършенство. В светлината на това заключение можем да разберем всички предходни стихове, понеже Гуру е като портал, като мост над буйни води. Затова трябва да помним: „От кого съм се учил? Какво съм придобил? Какви перспективи има пред мен?”

И тук е споменато нещо много важно – че три пъти на ден трябва да си спомняме своя духовен учител. Ако вие станете гуру – както Махапрабху е казал: „Всички трябва да станете гуру!” – ще ви се наложи да се трудите здраво, за да постигнете това вашите последователи да си спомнят за вас поне по три пъти на ден. Защо? Защото хората учат много бавно, но забравят много бързо. Така че трябва наистина много да се потрудите, ако искате да накарате някого да ви помни по три пъти на ден. Всъщност има само два начина да постигнете това. Единият е да станете мадху-садху – толкова сладостни, че те да не могат да ви забравят. Другият е да станете маха-гуру – толкова строги, че да не могат да ви забравят.

Но встрани от шегите, брамините медитират по три пъти на ден, за да поздравят слънцето. Тогава какво означава по три пъти на ден да си припомняме нашия гуру? Че той е нашето слънце. Той донася светлината в нашия живот. Затова трябва да му поднасяме почитта си – и след това можем да започнем всяка дейност.

Затова мисля, че за да започнем този интензивен уъркшоп този уикенд, най-добрият начин е да призовем благословиите на предишните божествени учители. Защото ние представяме своите учители. За щастие тук има и наши братя и сестри, представящи техните учители. Това е обединяващият принцип. Това е общото между всички ни – че служенето, помненето и медитирането върху този принцип, таттва, ще ни донесе просветление.

И се казва, че дори от тъй наречения „лош гуру” можете да научите много – за самите себе си. Така че функцията на гуру отново е осъществена. Затова можем да кажем, че няма лоши гуру. Защото те ще ни научат на нещо. И тогава отново тази таттва присъства – а тя е божествена, напълно божествена. Свамиджи е човешко същество, но Гурудев е божествен.

Затова нека поканим нашите учители, нека се молим за тяхната милост и внимание към нас. Тази песен, „Шри Гурващака”, се пее вече от 200-300 години; просто се опитайте да си представите колко стотици хиляди предани са я пели. Колко прекрасни молитви и приношения е имало. Това е като истинска жертва, любяща жертва. Затова нека продължаваме това настроение.

 



Leave a Reply