Sharanagati

Ямуна: Махарадж, присъствах на една лекция по философия и лекторът спомена, че в Пураните са изброени двадесет и осмина Вяса, Вясадева. Бих искала да попитам действително ли е така, защото по такъв начин той всъщност оспори единствения, личността. Твърдеше, че той е колективен образ. Разбира се, нямам проблем да приема, че Бог е дарил вдъхновението си на множество личности, които да изпълнят задачата, но каква е ваишнавската визия? Ние приемаме ли множествеността на Вясадева? Или по-скоро се придържаме към една личност. И ако той е личност, как тогава са споменати двадесет и осмина Вяса в Пураните, ако това е вярно?

Тиртха Махарадж: Това е въпрос на гледна точка. Погледнато от един ъгъл, виждаш ин и ян, а от друг виждаш скритата личност. Не съм изучавал всички Пурани, защото това на практика е невъзможно, и дванадесет живота няма да са достатъчни; трябва да вземем есенцията. Защото хиндуистките писания са толкова обширни, че всяка една идея може да бъде подкрепена в шастрите: че Брахма е Върховен, Шива е Върховен, Вишну е Върховен, Кришна е Върховен, Брахман е Върховен, Ганеш е Върховен, Лакшми е Върховна – толкова много различни върховни има. Многообразие от върховни! Ваишнавата е върховен … Край няма кой е върховен.

Но виждате ли последната версия? Ваишнавата е върховният! Това е нашата версия. Защо? Защото Кришна е Върховният, но каршна е дори по-велик. Каршна означава каквото или който принадлежи на Кришна. Така че това е най-висшето ниво на божествеността.

Но да се върнем на въпроса за Вяса: Вяса, това име, не е лично име, а е обща функция. Точно като Брахма, творецът, творческата сила. Това не е име, а титла. В божествената йерархия, по време на всички периоди на Ману се разпределят, мисля, дванадесет функции: кой е слънчевият бог, кой е Индра, кой е якша, кой е ракшас, кои са гандхарвите – всички тези различни служби се изпълняват от различни личности.

Какво означава името Вяса? Съставител – който разделя и подрежда Ведите. Така че това е божествена функция: някой трябва да поеме грижата за ученията, някой трябва да се погрижи за Ведите, да разпредели познанието. И от време на време различни личности получават позволението да свършат това служене. За тази епоха Вяса е Кришна Двайпаяна. Двайпаяна означава, който е роден на остров – “двипа”, идва от “двипа”. И така, специфичната личност, която изпълнява задачата на Вяса в тази епоха, е Кришна Двайпаяна. Той е упълномощената, така да се каже, литературна инкарнация на Бога, Кришна. Затова той не е просто историческа личност, но е и митична личност. Защото историческата личност се ражда и умира. Митичната личност е отвъд подобни ограничения.

И за по-висшите същества не е проблем да присъстват на лекция тук и същевременно да се намират в друг ашрам някъде си. За тях да се размножават не е проблем. Така че дори тази единствена личност, Вяса, може, ако е необходимо, да се размножи.

Но всъщност това са научните версии и обяснения. Например, казват, че „Махабхарата” е създавана в продължение на осемстотин години. Ала по такъв начин е много лесно да се съсипе вярата на хората. В същото време трябва да влагаме вярата си в истината, не в някакви приказки – как летят жеравите. Проверете! Няма нужда да ми вярвате.

Но това, което ти споменаваш, е много труден и много дълбок въпрос. Защото анализът убива.

Ямуна: Обаче ако не анализираме ни наричат глупави и слепи.

Тиртха Махарадж: Да. Но ние имаме някои решения. Защото отвъд историческата, фактологична истина съществува и вътрешна, митична истина. И в крайна сметка няма противопоставяне между двете. Те функционират в различни измерения. И от едно по-висше измерение, от една по-висша гледна точка можете да видите какво е на по-ниското ниво, но от по-ниското никога няма да разберете по-високото.

Същият проблем имал Бхактивинода Тхакура. Той казал: „Ако искам да удовлетворя садху и кажа, че истории идват отпреди хиляди и милиони години, тогава учените ще ми се надсмеят, понеже ще рекат: “О, та те са само на две хиляди години.” Обаче ако искам да удовлетворя учените, тогава садху ще ме прокълнат. Какво да сторя?” Затова той представил своя собствена хронология на индийската предистория, която се стреми да обедини различните версии и да стигне до обща платформа, приемлива и за двете страни. Разбира се, това била неговата идея да помири традиционния и научния подход.

Но системата парампара ни помага в това отношение. Онова, което се практикува и приема от нашите учители, можем да го следваме. А резултатите можете да проверявате в личния си живот.

(следва продължение)