Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Мадхавендра Пури искаше да напусне Джаганатха Пури защото хората го ценяха като велик отдаден; все пак, това заплашваше да възпрепятства събирането на сандалово дърво за Бог Гопала. Шри Мадхавендра Пури разказа на всички служители на Бог Джаганнатха и на всички отдадени там историята на появата на Шри Гопала. Когато всички отдадени от Джаганнатха Пури чуха, че божеството Гопала иска сандалово дърво, с голямо удоволствие се заловиха да го събират. Тези, които познаваха държавни служители, се срещнаха с тях и помолиха за камфор и сандалово дърво, които те събраха.” [1]
Затова има такава поговорка всред ваишнавските кръгове: „Няма значение какво знаеш, има значение кого познаваш.” Ако познаваш отговорните лица, можеш да се сдобиеш с камфор и сандалово дърво. Мисля, че и в комунистически времена този принцип беше доста застъпен: нямаше значение какво знаеш, защото най-големите глупаци бяха на най-добра служба; понеже имаха връзки – успяваха. Такава е и моята надежда. Аз съм глупав човек, обаче имам връзки.
„Един брахмана и един слуга бяха дадени на Мадхавендра Пури, само за да носят сандаловото дърво. Бяха му дадени също така и необходимите пътнически разходи. За да мине покрай събирачите на таксите по пътя, Мадхавендра Пури бе снабден с нужните документи за освобождаване от държавните служители. Документите му бяха дадени в ръцете. По този начин, Мадхавендра Пури тръгна към Вриндавана с товара от сандалово дърво и след няколко дни отново достигна селото Ремуна и храма на Гопинатха там. Когато Мадхавендра Пури стигна до храма на Гопинатха, той поднесе смирените си почитания много пъти в лотосовите нозе на Бога. В екстаз от любов, той започна да танцува и пее без да спира. Когато свещенослужителят на Гопинатха видя Мадхавендра Пури отново, той му отдаде почитта си и, давайки му от сладкия ориз прасадам, го накара да яде.” [2]
Този храм все още се слави със същия този прасадам. И се казва, че ако си за пръв път, си добре дошъл, можеш да се наслаждаваш на прасадама. Обаче втори път не може. Следва много хубав въпрос: защо? Как така прасадам не идва втори път? Можеш да получиш от прасадама и втори път само, ако си довел някого, който още не го е вкусвал.
Много добра маркетингова стратегия. Значи следващия път ако искате да дойдете на лекция… За пръв път може, обаче втория път…? Затова ви казвам, че каквото виждате сега е просто началото – на мисията, не на Кали Юга. Днес сме неколцина; утре ще бъдете много.

(следва продължение)

1. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.148-151
2. „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя  4.152-156