Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Как е бил посветен Харидаса Тхакура?

Свами Тиртха: Не си спомням точно формалната структура на неговото посвещение, но съм сигурен, че е повтарял светите имена с благословиите на Чайтаня Махапрабху. Понеже е произхождал извън хиндуисткото общество, формално не е имал достъп. Но Махапрабху е бил въплъщение на безусловната милост. Затова, макар Харидаса Тхакура да не влизал в храма на Джаганнатх, Махапрабху го посещавал докато мантрувал.

Мисля, че примерът на Харидаса Тхакура е много поучителен за всички ни. Защото той е бил обърнат във вярата и ние също сме обърнати. Били сме в друга религиозна среда, но сме променили посветеността си. Затова мисля, че е много напътстващо как е постъпвал той и как е практикувал.

Въпрос: Понеже е бил бит многократно по пазарищата, каква е била дълбочината на неговото мантруване, как е възприемал той мантруването?

Свами Тиртха: Нямам представа за дълбочината на неговото мантруване. Ни най-малка. Но считам края на живота му за много поучителен. Накрая той едва можел да се движи и когато Махапрабху го посетил, Харидаса Тхакура бил много тъжен. Махапрабху го попитал: „Какво има? Болестта ти ли е толкова мъчителна?” „Не. не. Обаче не можах да си направя днешните 172 кръга.” Тогава Махапрабху казал: „Не се тревожи! Ти толкова много си мантрувал, не е нужно да полагаш такива усилия.” Както в християнството, мисля, има разрешение ако си над шестдесет или седемдесетгодишен, можеш да не постиш. Така и Махапрабху искал да му даде разрешение: „Мантрувал си през целия си живот, вече не е необходимо, ти си надхвърлил тези бройки”. Но разбира се, не успял да утеши Харидаса Тхакура.

А какви са нашите проблеми? Че не сме могли да завършим своите 172 кръга? Обичайно имаме други проблеми. Но когато са го били, сигурен съм, че вярата му е ставала все по-силна. Приемал е трудностите като вдъхновение, като източник на сила за практиката си.

Въпрос на Шяма Туласи: Понякога, особено в началото докато мантрувам, мантрата започва да идва като бхаджан, но така е доста бавно. Не мога да направя много кръгове така, защото времето ми е ограничено. Какъв е вашият съвет?

Свами Тиртха: Вечността е пред теб.

В първите години имаше един бхакта, на когото му отнемаше двойно повече време да си свърши кръговете, отколкото на останалите. Известно време бхактите бяха търпеливи и толерантни, обаче после започнаха да го питат: „Как така ти отнема толкова много време?” Защото всички вече отдавна тичаха по различните си служения, а той все още си мантруваше кръговете. Как така му отнемаше толкова дълго време? Тогава той обясни: „Ами, аз мантрувам в едната посока и това е половин кръг, и после на обратно – и става цял.” Всички бяха потресени – всъщност той беше мантрувал двойно.

Но както телесните ни функции, да речем храносмилането, може да са по-бавни от на другите, може и мантруването ти да е малко по-бавно от на другите. По-високата степен на джапа е бхаджанът, по-високата степен на бхаджана е киртанът, а по-високата степен на киртан е санкиртан. Въпреки че джапа, самата дума, означава „да си мърмориш”. Така че това е твоят личен разговор с Кришна. Затова казвам, че е нещо много съкровено. Няма значение бавно или бързо – прави го.

Миналия път в София попитах един предан за мантруването му и той каза, че десет кръга му отнемат два часа. Отвърнах: „Добре, това е много хубаво.” Най-напред исках да му кажа да увеличи бройката, но после проумях, че за него това е толкова интензивно, че дори да прави по-малко кръгове, те са по-наситени – и тогава е добре. А понякога мелодии със святото име те спохождат насън, ако обкръжението е благоприятно.

Затова моля ви, приемете съвета за чисто мантруване и се молете мантруването ни да носи радост на Божествената Двойка. Защото по този начин можем да се доближим до дара на божествената любов.