Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Всички прекрасни забавления на Кришна са толкова сладостни. Обикновено бхактите много харесват детските игри на Кришна, защото тогава Той разкрива някои много специални таланти. Макар да е млад, постъпва като герой. Въпреки че Майка Яшода си мисли: „Той е малко момче“, девойките във Вриндаван са на различно мнение. Те казват: „Той е нашият герой“. Около Кришна винаги се случват някакви чудеса. Винаги когато излизал навън за ежедневните си дела, Той минавал по улиците край вриндаванските къщи и всички момичета се прехласвали по него. Но официално не им било позволено; не можеш просто да излезеш на улицата и да поздравиш един младеж. Обаче момичетата измислили как да Го виждат. Един такъв метод бил да се качват на покривите на къщите. Защото тогава били практически невидими, а пък можели да гледат цялото преминаване на Кришна, наблюдавайки всичко. Такива момичета били щастливки. Другият метод бил… спомняте си какви са вратите в Индия. Двете им крила уж се срещат, но не се припокриват съвсем, така че остава малко разстояние между дверите. Вратата изглежда затворена, но всъщност е 10% открехната. Този вид гопи, скрити зад такива тъй наречени „затворени“ врати, са мистичките. Защото те не можели да наблюдават цялото шествие на Кришна с гопалите и теленцата, а съвсем за кратко зървали тази реалност. Така че внимавайте: ако искате да сте мистици, ще имате само кратки надзъртания в реалността. Ако се присъедините към групата на щастливките, ще можете да гледате цялата процесия. 

А майките на гопите били много нежни и грижовни майки – те защитавали достойнството на дъщерите си, опитвайки се да ги предпазят от всяка опасност. Вриндаванските майки искали добре да се грижат за щерките си. И щом научили, че във Вриндаван има опасност, че са се появили някакви змии, те се постарали да предпазят дъщерите си. Излезеш ли вън, промъкнеш ли се всред змиите, може да те ухапят. Мисля, че 70% от разновидностите змии на тази планета живеят в Индия. Така че там е змийско място. Ала сред всички тези множество видове змии, черните змии са най-опасни. Много са отровни. Затова, когато майките чули, че много опасни черни змии са се появили във Вриндаван, те се изплашили. 

Знаете, в Индия змиеукротителите изкарват пари като свирят на флейта, а змията танцува. По такъв начин змиеукротителят омайва змията. Но какво става, ако на мястото на змиеукротителя стои мишка? Тогава змията ще омае мишката, нали? И мишката не може да се защити, тя се вцепенява. Змията омагьосва мъничката си жертва. Та, когато майките разбрали: „Във Вриндавана са се появили тези толкова отровни и опасни черни змии”, те искали да затворят всички врати. „Не може да излизате навън, скъпи щерки.” 

Само че майките били чули едва наполовина новината – те дочули „черни змии” и това им било достатъчно, не разпитвали по-нататък. Онези обаче, които са запознати с духовната зоология на Вриндавана, знаят цялата история. Какви ти черни змии? Ръцете на Кришна се сравняват с черни змии. Майките се страхували: „Леле, черни змии!” Ала чии? Че това са ръцете на Кришна – те не чули. Но гопите били истински студентки по духовна зоология. Те знаели всичко: „О, тези очарователни, прекрасни змии принадлежат на нашия възлюбен Гопал”. И веднага се почувствали като омагьосани мишки – неспособни да се защитят, вцепенени от новината за появилите се черни змии. А в специалните мигове, когато змиите се появявали, те искали да изтичат и да бъдат ухапани от тези черни змии. Защото прегръдката на тези вриндавански змии е смъртоносно опасна. Докосне ли те веднъж отровата, няма измъкване. Няма антидот. 

Така че отново казвам, ако искате да сте мистици, внимавайте – само ще надзърнете в реалността. Ако някой ви каже: „Не ставай жертва на служенето”, спомнете си тези вцепенени като мишки гопи, готови да станат жертви на отровата на божествената любов.

Та, как да намерим мястото си? Ако пленителните забавления на Кришна ви докосват, това е много опасно. Не можете да избягате. Но ние и не искаме да бягаме. Готови сме да седим тук в следващите 45 години от живота си, защото това ще удовлетвори сърцата ни. 

(следва продължение)