Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




18118711_10208682900179456_6611053863014152244_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Душата – това не е тялото, не е умът, не са мислите, не е културната идентичност, която развиваме. Не е дори личността, която си мислим, че сме; тя е нещо отвъд. Трябва да открием същината на тази телесно-умствена структура. Същината е атман. А атман съм аз, това съм аз. Аз съм атман. В крайна сметка атман е, който задава въпроса: „Кой съм аз?” Понякога атман може да се бои: „Навлякъл съм тази фалшива идентичност – какво ще стане, ако я изгубя?” Само си представете, всички тези условия, които изграждат нашата идентичност, са малко или повече фалшиви. Но ние не сме никое от тях. Ние сме духовната искра отвъд всички тези концепции. Така че ако сме достатъчно силни в своята саморефлексия, може да успеем да достигнем до тази същина, до атман.

Материалният живот е сложен. Може да си мислим, че духовната истина и теология също са нещо много сложно. Но можем да ги сведем до три принципа. Ти си душа – това е духовната искра; принадлежиш на Бога; и помежду ви има жива и любяща връзка. Толкова ли е сложно? Не, не е! Аз не съм умиращото тяло, а вечна душа. Принадлежа на Върховния – на Големия Огън, на Бога. И основата на нашата връзка е обичта.

Така че не си мислете, че е чак толкова сложно – съвсем просто е. Висшата истина винаги е съвсем простичка. Веднъж срещнах един адвокат. Говорихме на някакви духовни теми и аз не щеш ли споменах, че „Бог е добър.” А той каза: „Имам проблем с това. Да можеше някой да ми докаже, че Бог е добър!” Тогава казах: „Ами, трудно ще е. Ако за теб не е очевидно, кой би могъл да ти го докаже?” Бог по природа е добър. Ако е лош, не може да е Бог, какво да говорим за добър! Висшите истини са съвсем прости – основават се на приемане, на вяра, на осъзнаване. За да се превърне духовната теория в реалност за нас. Това е, от което се нуждаем. Затова общуваме с тези, за които божествената реалност вече е осъзната реалност. Ако общуваме с хора със слаба вяра, ние също ставаме със слаба вяра. Ако общуваме с хора със силна вяра, също можем да се сдобием с вяра. Защото това е заразно. Любовта, божествената любов е много заразна! Изключително заразна е, внимавайте! Не докосвайте онези, които имат тази болест, защото и вие ще я прихванете. За всички други видове болести има лечение, има решение, има как да възстановите предишното си състояние; но не и от това. Няма възстановяване от божествената любов. Ала тя е най-сладостната болест, най-сладостното състояние на ума, най-сладостното състояние на живот, което някога можем да си представим.

И да се върнем на първоначалния Ви въпрос[1]: винаги се стремете да проверявате; кой пита, кой търси, кой се съмнява. Ако можем да проникнем достатъчно надълбоко, накрая ще достигнем до себе си, до истинските себе си, отвъд всички фалшиви разбирания, които можем да имаме.

А ако чувстваме, че можем да изгубим нещо – това не е истинският аз. Защото трябва да намерим истинския си аз, не да го изгубим! Това е нашата надежда – че в края на краищата ще срещнем себе си. Затова в „Гита” Шрила Прабхупад заявява, че себереализацията върви ръка за ръка с реализацията на Бога. Едното не може да се случи без другото. Ако разбера, че съм атман, душа, е много по-лесно да разбера Върховната Душа. Единствено една духовна искра може да търси духовния огън. Една материална искра не може да намери духовния огън, защото те са несъвместими. Само същества от една същност могат да общуват един с друг. Птиците с еднакви пера се сбират в ята. Хората с подобни духовни наклонности се нуждаят от общуването едни с други. Затова трябва да се държим заедно с тези, които споделят същото настроение и същите чувства.

Това е нещо много важно, защото можем да си мислим, че има различни инструменти за подход към Бога. Може да си речете: „Чрез ума си, чрез интелекта си ще разбера”. Или човек може да си мисли, че тялото му е инструмент за разбиране на Бога. Или че може да достигне Бога чрез отречения. Но всъщност трябва да ви кажа, че нямаме друг инструмент, освен самите себе си. Затова е наблегнато в „Шримад Бхагаватам”: атманам атмана[2] – чрез атман, чрез душата, можете да подходите към Свръхдушата. Толкова е красиво! Душата може да намери Върховната Душа – красота! Не с тялото, не с ума – със самите себе си! Родени сте там и съдбата ви е да се върнете там. Атманам атмана – със самата си същност можем да разберем Господа. Всички разполагаме с този инструмент. Тогава, нека го прилагаме. Посредством душата си нека открием своята изначална връзка с Бога.

(следва продължение)

[1] въпросът от предишния брой: „Какво е душата? Тъй като съм материално обусловена си мисля, че индивидуалността ми се намира в ума. И ако умът не работи, изгубвам себе си. Каква част от мен се намира в душата?”

[2] „Шримад Бхагаватам” 2.2.31

 



Leave a Reply