Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да споделя с вас няколко перлички от съветите на Гурудев, ако сте съгласни. Ето от една лекция по стих от „Бхагаватам”, Първа Песен. Той казва: „Ямуна е по-свещена от Ганг”. Всеки знае, че Ганг е свещена река. Разбира се, повечето хора на запад не знаят защо. Но за нас Ямуна е по-свещена. А вие знаете ли защо? Защото Ганг идва от лотосовите нозе на Бог Вишну, тя носи водата, умила нозете на Бога. Обаче във водите на Ямуна се къпят и си играят Радха и Говинда. Така че тя носи различно качество за всички онези, които я почитат подобаващо. 

После Гурудев казва: „В същото време, духовните неща са абсолютни. Затова трябва да сме много внимателни, когато виждаме разлики помежду им. Същата е ситуацията и с различните раси. Привличането в определена посока, или раса, е субективно, ала превъзходството на мадхуря-раса е обективен факт. Затова един предан трябва да зачита тъй наречените по-ниски нива, ала същевременно да се стреми да постигне най-високото”. 

След това Гурудев споменава, че „В някои експерименти учените се опитват да понижат телесната температура на насекоми, за да удължат живота им. Защо? Защото хората искат да удължат собствения си живот. Но това е просто привързаност. Не можете да се избавите от телесното си самоотъждествяване на нивото на тялото или ума. Целта не е да събираме повече и повече информация, а да се освободим от замърсяването. Това е начинът да си възвърнем изначалното съзнание. Въпросът е да се избавим от разбирането ахам-мама, „аз“ и „моето“. По-добре да поставим Кришна в центъра, вместо да поставяме там себе си. Дори Шанкарачария е изразил в края на живота си своята сиддханта, заключение: „Бхаджа Говинда, обожавайте Говинда”. Защо? Защото умозренията няма да ви помогнат; просто обожавайте.“ 

И един съвет от Шрила Шридхара Махарадж: „Навремето, в стари времена, следването на принципите на варнашрама-дхарма е помагало на хората да се пречистват. В днешно време маха-мантрата донася този процес на пречистване.” 

Това са няколко капки за размисъл.

Друг път, през лятото на 1985 г., Гурудев каза, че за децата кармата започва когато са на осемгодишна възраст. Защо? Защото тя зависи от развиването на индивидуалното съзнание. Преди това децата действат по инстинкт. След това той каза: „На по-висшите планетарни системи няма атеисти.” Значи, ако срещнете атеист, още не сме в рая. 

Друг път той спомена: „Един предан никога не бива да е омърлушен, защото това е директен признак за илюзия.” А ние трябва да избягваме илюзията. Така че ви е забранено да сте тъжни. И знаете, когато сте на 20 години… не възрастни, а млади, и чуете такъв съвет, ще речете: „Да, правилно!”. Обаче едва ли разбираме дълбочината на такова простичко изречение. Защо? Защото ако не усещаме естествено щастие, значи не сме близо до духовната си същност. Радостта на душата е вечен принцип. Така че, когато ни се забранява да бъдем тъжни, това означава: елате по-близо до духовната си самоличност. 

Ала не си мислете, че сте се присъединили към някаква весела екскурзия в бхакти-йога. Това е по-скоро дълго и понякога уморително пътуване. При все това, стъпка по стъпка би трябвало да се доближаваме все повече до тази своя изначална сат-чит-ананда съкровена идентичност. И си мисля, че накрая усмивката ни ще е много по-проникновена, отколкото е в началото. Обикновено в първите моменти усмивката ни в духовния живот не е кой знае колко изпълнена със смисъл. По-нататък тя би следвало да се превръща най-напред в мъдра усмивка, а сетне в духовна, божествена усмивка. 

Но тъй като сме много далече от тези стандарти, понеже не знаем как да си мием зъбите, понякога не разчитаме сигналите правилно. Спомнете си тази красива история с Шрила Прабхупада, когато един бхакта искал да му нарисува портрет. Разбира се, Прабхупада му казал: „Не мога да седя тук с теб часове и дни наред, докато завършиш картината; ще ти дам една снимка и по нея нарисувай портрета.” След година Шрила Прабхупада се върнал на същото място и попитал: „Нарисува ли картината?” А ученикът казал: „Не, не съм.” „Защо?” „Защото на тази снимка изглеждаш много тъжен.” Тогава Прабхупада казал: „Тъжен ли? Това беше момент на екстаз.” Така че трябва правилно да разчитаме знаците. А за това ни е необходимо много фино обучение. 

(следва продължение)