Sharanagati

“О мой Господи! Къде бих могъл да намеря подслон ако Ти ме отхвърлиш?!” Ти си първопричината, Ти си животът, Ти си щастието, Ти си Богът – къде ще се подслоня ако Ти не ме приемеш?! Какво значи това? По скрит начин то означава, че е възможно Той да не ви приеме. Така че това е много рискована игра – тази бхакти. Вие може да служите ли служите, ала Той да не отвръща. Веднъж след лекция дойде един човек и първият му въпрос беше: “Как така Бог не чува молитвите ми?” Такъв съкровен въпрос още в първия момент! Но тогава аз му казах: “О, сигурен съм, че Той е чул още първата ти молитва; дори и без да си я продумал Той те е чул.” Защото ако някой притежава подобно смирение, естествено, че е съвсем близо до Бога. След това някой спомена нещо за Святото Име и той рече: “Да, да! Може би трябва да мантрувам повече.” Сетне някак стана дума за Чайтаня Махапрабху и той възкликна: ”О, Той ми е толкова скъп! Така го обичам!” Тогава разбрах, че този човек е съвършен! Какво повече да кажа? Смирен, харесва му да мантрува и обича Махапрабху!

При все това, въпросът остава: Как така Той не чува молитвите ми? Как е възможно, както бе споменато тук, че “Ти може да ме отхвърлиш”?! В това е играта, в това е закачката – че не е сигурно. Кое е сигурно в живота? Животът е несигурен, смъртта е сигурна – ако гледате от тази страна. Ала помислете откъм обратната страна: съществува единствено вечен живот. Няма смърт.

Харилила: Както обикновено, аз чувствам някакво леко противоречие, обаче вероятно то е характерно за Бога. От една страна се казва, че Бог тича след любовта на Своите преданоотдадени; от друга страна, дори те да му даряват любовта си, Той не отвръща?

Тиртха Махарадж: Да! Според настроението Му.

Харилила: Значи аз изобщо нищо не съм разбрала!

Tirtha Maharaдж: Кришна е съвършен, нали? На Него нищо не му липсва, Той не се нуждае от каквото и да било. Ако проявява тази Своя характеристика, ние тичаме след Него. Ала когато на Него не му достига нещо – компанията на бхактите, Радхика, приятелите или кравите – тогава Той изпитва нужда, и Той тича след преданоотдадените. Защото Той е жив Бог; Той не е просто някаква теоретична концепция, която е винаги еднаква и неизменна, като кристал – красив, но неподвижен. Понеже нашите мисли и настроения понякога се променят, коя е причината за това? Те са отражение; изначалното настроение също е динамично.

И знаете, някои танцуват, за да си спомнят, а други – за да забравят. Някои обичат, защото чувстват неудовлетворение, недостиг; други обичат, защото преливат. Усещате ли разликата? Връзката, дейността е малко или повече една и съща, ала причината е твърде различна. Единият се нуждае; другият също се нуждае от компания – но за да сподели! Тичаш след някого, за да споделиш онова, което имаш. Досущ като Бог Исус; него никой не го е критикувал, че лови ученици! Нали така, макар че той го е правел – отивал при рибарите и им казвал: “Последвайте ме! Елате с мен!” Това е вербуване! Никой не го е укорявал; обаче ако един гуру дойде и рече: “Можеш да вземеш посвещение,” всички казват: “А, този иска да ни вербува!” Виждате ли разликата? Доколко са се променили животът и времената!

Но защо е тичал той след рибарите? Защото е бил преизпълнен. Не е така, че е изпитвал някаква нужда. “Имам нужда някой да се грижи за мен.” Не, той се е грижел за тях!

Така че в това е разликата; някои танцуват, за да си спомнят, други танцуват, за да забравят. Някои обичат от недостиг, други обичат от пълнота. Вие решете към коя група принадлежите.