Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 26.08.2016 вечер, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Откъде започнахме нашето теологично и теоретично пътуване? С поднасяне на почитания на Върховния, като не забравяме, че Той е сварат, независим. Също така получихме покана „Нека медитираме над Върховната Абсолютна Истина”. След това изучавахме въпросите и запитванията на мъдреците: „Молим те, кажи ни всичко, което е благотворно за цялото творение. Но освен това те молим и да опишеш забавленията на Кришна. Не забравяй за това! Добре, можеш да говориш за благоприятното, но ние жадуваме за кришна-катха.” После получихте и домашно – да научите един стих наизуст. Кой вече го знае?

са ваи пумсам паро дхармо

ято бхактир адхокшадже

ахайтукй апратихата

яятма супрасидати[1]

„За да стане супрасида, изключително щастливо, най-доброто дхарма занимание за цялото човечество е онзи път, по който хората могат да установят жива и любяща връзка с Върховния. Този бхакти подход трябва да е безкористен и непрекъснат. И той напълно ще удовлетвори душата!”

Усетихме ли нещичко от това през изминалата седмица? Аз почувствах, че доловихме вкуса на този нектар – непрекъснат, защото имаше толкова много дейности, толкова много занимания; и много безкористен, несебичен – защото настроението за служене присъстваше напълно тук. И резултатите от това са отразени на лицата ни.

След това стигнахме до магичното раждане на Кришна. Прекарахме цял ден в очакване. И накрая молитвите ви бяха чути – Говинда дойде като дар. Шрила Прабхупада понякога описвал този процес така: „Нужно е само да пеете и да танцувате”. Кой не би се заел с такъв религиозен процес? Сетне днес имахме благословената възможност да поднесем почитта си на един чист предан. А също и да призовем благословии за тази нова брачна двойка.

Всички тези различни занимания разкриват само една история. Това е същата история, която се опитах да ви разкажа за онова древно празненство през миналото хилядолетие, когато можеше да сме заедно в раздялата и разделени в единността. Не можем да се срещнем, ако не сме разделени. Това са двете страни на една и съща монета. Едната е нужна, за да се усети другата; едната поддържа другата, за да се прояви отново. И Кришна обикновено се радва на единението, но понякога се наслаждава и на раздялата.

В началото се опитахме да направим квантов скок назад в гората на мъдреците. А сега нека чрез песен осъществим друга, по-висша връзка с настроението, с духа, който те са търсели.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6