Sharanagati

“След като санняският Му жезъл бе счупен от Нитянанда Прабху, Чайтаня Махапрабху привидно много се ядоса и Го изостави, за да върви сам към храма на Джаганнатх. Когато Чайтаня Махапрабху влезе в храма на Джаганнатх и видя Бог Джаганнатх, Той незабавно изгуби съзнание и се строполи на земята. След като Чайтаня Махапрабху видя Бог Джаганнатха в храма и припадна, Сарвабхаума Бхаттачария Го отнесе в дома си. Богът остана в несвяст до следобяда, когато най-сетне дойде на себе си.”[1]

И така, това бил един много специален момент, когато Махапрабху, като млад аскет, влиза в известния храм на Джаганнатха. Той влязъл в храма, видял муртито на Бога и незабавно изгубил свяст. Изпаднал в екстаз – екстазът е най-висшето ниво на йога – до такава степен, че тялото му било безжизнено. В такива моменти лекарите използват специален метод, за да проверят дали човекът е още жив или не – взимат малко валмо памук и го поставят пред носа. И ако дъхът, или прана, все още влиза и излиза, тогава валмото ще потрепне. Така и този възрастен човек, Сарвабхаума, който бил професор, прибягнал до същия метод, за да провери дали този млад санняси още е жив или е умрял на място, виждайки Бога. В крайна сметка открил, че все още е жив, значи има надежда. Затова отнесъл Махапрабху у дома си и Махапрабху дошъл в съзнание. Сарвабхаума бил велик учен по философията Веданта. По-късно той получил милостта на Махапрабху да се откаже от философския си уклон, за да стане преданоотдаден от цялото си сърце и душа.

Това доказва, че чудесата съществуват. И ние трябва да чакаме чудесата и в нашия живот, които е много възможно да се случат.

Въпрос: Чудя се защо Нитянанда е счупил жезъла?

Тиртха Махарадж: От жезъла има полза докато е цял. Когато е счупен на две е трудно да се използва, но може все пак някак да влезе в работа. Обаче ако е строшен на три, на практика е безполезен. Ала причината защо този жезъл бил счупен на три е философска причина. Защото единият жезъл е символ на определена школа на философията Веданта. Единият жезъл означава, че всичко е едно, всички са едно. Това е монистичната философия – всичко е едно, един принцип. Един принцип – един жезъл, нали така? Махапрабху приел санняс от личност, принадлежаща към тази сампрадая, защото на практика в онези времена това била единствената институция, където можело да се получи санняс. Обаче Нитянанда Прабху знаел, че Махапрабху не принадлежи към тази монистична сампрадая, а принадлежи към двойствена, дори тройствена сампрадая. В какъв смисъл? Дуализмът е философията на Мадхва Ачария. Когато видите една могъща личност, седяща в съвършена лотосова поза, с ръце вдигнати така (показвайки два пръста, като Исус), трябва да знаете, че това е Мадхва Ачария – атма и параматма, винаги две. Така че победата зависи от два принципа – вас и Бог. Но Махапрабху бил дори повече – Той имал този тройствен аспект. Обаче какво представлява тройният аспект? Три жезъла – три принципа. Какви са трите принципа, Яшодка?

Яшода: Бог, душата и любовта.

Тиртха Махарадж: Красиво, но не съвсем точно.

Крипадхам: Ачинтя бхедабхеда таттва.

Друг: Отец, син и светия дух.

Тиртха Махарадж: Може би и това, но всъщност нашата символика за санняс е отдаването, пълното отдаване. Това означава, че трябва да посветите своите дела, своите думи и своите мисли на Бога. Трите. Тройна посветеност. Но ако разгледате отблизо една данда – данда това е жезълът – една ваишнавска данда, ще видите три жезъла плюс един мъничък на върха. Какво е това? Та нали вече посветихме всичко – делата си, думите си, мислите си – какво е останало? Това на върха е атма данда, малката атма данда – когато посвещаваш живота си, когато даваш самия себе си.

Затова, за да пропагандира тази тройна отдаденост, Нитянанда счупил този жезъл на три парчета. И оттогава ваишнава саннясите, Гаудиа саннясите, използват този вид жезъл. И добавят също и себе-посветеността.

Нитянанда е гуру-таттва, нали? Затова Той искал да предпази Махапрабху от неразбиране, имам предвид другите да не Го разбират неправилно. Защото гуру винаги защитава достойнството на школата. Винаги пази философията да не бъде изкривена, да не се злоупотреби с нея, и предпазва и учениците да не бъдат подведени. Този епизод разкрива тези различни значения.