Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Къде е гуру в раса-мандалата?

Свами Тиртха: Гуру е труден човек. Тук се говори само за гопи и тем подобни: най-добрите, свръх най-добрите и младите. Но ако кажем „никъде”, това е все едно да кажем „навсякъде”. Къде да намерим нашите учители? Нека развием погледа, с който да ги виждаме навсякъде.

Гуру е този, който ни въвежда в цялата тази система. Понякога гуру се държи като укротител на диви животни – с камшик в ръка. Малко външна позиция, но много полезна. Друг път се държи като пазач на вратите: „Не може да влезеш, не Ги притеснявай!” Друг път се държи като някоя от най-добрите гопи. И ние го чувстваме като такъв когато ни казва онова, което искаме да чуем, нали? Ала в мига, в който получите напътствие, което не ви е по вкуса, ще избягате. И така не давате възможност на учителя си да се прояви като някоя от свръх най-добрите гопи.

Разбира се това не е шега, защото в зависимост от виждането си, в зависимост от своите способности и духовния си напредък, можем да разпознаваме най-различни аспекти у своя духовен учител. Може да виждаме тези различни аспекти в различни личности; възможно е и виждането ни за една и съща личност да се разгръща – да сме способни да откриваме у него все повече и повече неща. Най-напред виждам Божи представител, след това виждам поверителен слуга на госвамите, и т.н. Ванде рупа-санатанау рагху-югау шри-джива-гопалакау[1]… Така че зависи от собственото ни съзнание какво долавяме в този принцип – гуру като принцип. Но разбира се, вие знаете, че гуру не е просто принцип.

И така, моля ви, не забравяйте за тези различни лотосови цветя: нашия сърдечен лотос, космическия съзидателен лотос, лотоса на йога-мандала, и лотоса на предаността раса-мандала.

„Обожавам Чайтаня Махапрабху, който не е друг, ами Кришна, обвит от външното сияние на Радхика и от съкровените Ѝ чувства. Като доминиращата и доминираната половини, Радха и Кришна в индивидуалната си идентичност винаги са обединени. Макар да са различни, Те са винаги заедно. Сега в облика на Чайтаня Махапрабху, Те отново са се слели дълбоко. И невероятното проявление на тази вътрешна блажена енергия на Бога идва от любовните забавления на Радха и Кришна.”[2]

Това е един красив цитат от Сварупа Дамодар Госвами, който бил личен секретар на Чайтаня Махапрабху. Той казва, че Радха и Кришна са вечно отделни, понеже имат Свои индивидуално идентичности. Но любовта и привличането им един към друг са толкова силни, че Те се търсят един друг и толкова много се доближават, че са се слели в Махапрабху. Ако кажа ачинтя-бхедабхеда-таттва, на вас ви е много скучно. Но ако кажа: „Радха и Кришна се гонят един друг и се сливат в Махапрабху”, вие казвате: „О, колко хубаво!”

Така че какво можем да речем? Тук е даден списък с всички различни пазители на вратите, най-добри, свръх най-добри и най-поверителни слуги, но сега няма да навлизаме в тези подробности. Ала едно е сигурно – имате много повече доброжелатели, отколкото можете да си представите. Затова стремете се да следвате и служите добре, приемете подслон в святото име, тъй като то идва от лотосовите листенца в Голока. И развийте онзи поглед.

[1] Припев от песента „Шри Шри Шад Госвами Аштака” от Шринивас Ачария

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади, 1.5