Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

„Макар и в тяло на елен, заради неизменното си предано служене в предишния си живот Бхарата Махарадж бил способен да разбере причината за раждането си в такова тяло. Обмисляйки миналия и настоящия си живот, той неспирно се каел за постъпките си, мислейки си по следния начин: „Каква злочестина! Аз отпаднах от пътя на себереализираните. Отказах се от своите синове, съпруга и дом, за да напредна в духовния живот, и се подслоних на уединено свято място в гората. Станах себеовладян и себеосъзнат, и постоянно се занимавах с предано служене — слушане, мислене, възпяване, обожание и помнене на Върховния Бог, Васудева. Успявах в старанията си, умът ми бе винаги вглъбен в преданото служене. Обаче заради глупостта ми, той отново се привърза — този път към един елен. Сега получих тяло на елен и отпаднах от практиките на предаността.”[1]

И така, анушравана, слушане; манана, мислене; санкиртана, възпяване; арадхана, обожание – това са елементите на духовната практика.

„Въпреки че Бхарата Махарадж бил получил тяло на елен, чрез постоянно разкаяние той добил пълна непривързаност към материалните неща. Не разкривал това на никого (сред другите елени), а напуснал майка си кошута в планината Каланджара, където бил роден, и отново се върнал в гората Шалаграма, в ашрама на Пуластя и Пулаха. Живеейки в ашрама, великият цар Бхарата Махарадж бил много внимателен да не пада жертва на лошо общуване. Без да разкрива миналото си на никого, той пребивавал в този ашрам и се хранел само със суха шума. Не бил сам, понеже винаги общувал със Свръхдушата. По този начин очаквал смъртта в еленското си тяло. Къпейки се на това свято място, най-сетне той напуснал тялото си.”[2]

Виждате ли, това е щастливата история на духовния практикуващ. Заставаш лице в лице със себе си, проумяваш недостатъците и грешките си, но винаги има шанс да се поправиш. И макар Бхарата Махарадж да бил изключителен цар в активния си период, той избрал пътя на отшелник – тоест аутсайдер спрямо обществото. Обичайно обществото се стреми да поддържа добри стандарти и да култивира всички човешки цели (пурушартха) – като дхарма (добродетели), артха и кама (благоденствие и наслаждение). Но отшелникът ги отхвърля – иска само мокша (освобождение). Така че той е аутсайдер. След това дошла тази мъничка грешка в последната му медитация и той се оказал член на еленското общество. Ала там отново бил аутсайдер. Защото останалите елени в общия случай не си спомнят миналия си живот. Той обаче го помнел и искал да се поправи, затова отново бил аутсайдер. При все това никога не бил сам, защото много силно, много дълбоко долавял Божието присъствие, Параматма в сърцето си: „Не съм сам. Някой е тук с мен.”

Въпреки всичко, тъй като повечето от вас не сте аутсайдери спрямо своята общност, ако срещнете подобен странен самотник – аскет или отшелник – моля ви, постарайте се да го приютите за малко. Дайте му някое чапати, не само сухи листа. Така ще изпълните своята дхарма, човешкия си дълг, а той също ще е доволен.

Затова ние подкрепяме общността на грихастите – защото някой трябва да произвежда чапати. Ако всички са отшелници, кой ще носи чапати? Грихастха животът също е ашрам, място и институция за духовен напредък. Стха на санскрит означава „да останеш”. Не бягайте, бъдете стабилни. Гриха-стха – установени в гриха, в дома. И не просто в сградата, а в дома. Не къща, а дом. Има разлика. Първото задължение на грихастха е да превърне къщата в дом. А по-висшата степен на това задължение е да превърне дома в храм.

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.28-29

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.8.30-31



Leave a Reply