Sharanagati

“Този път моля те, Радханатх, приеми ме! О мой Господи, след като странствах из толкова много майчини утроби, най-сетне приемам подслон при Теб. Баху джони – в множество утроби – бхрами – бродех тук и там.” Има различни форми на живот и всички те съществуват, за да се учим, да добиваме все повече и повече опитност. Знаете, има толкова много нива на съществуване. Например, когато пристигнахме вчера с голямата си кола, паркирахме колата пред къщата, а една старица дойде и започна да рови в боклука. И тя и ние сме човешки същества, но какво е нивото на нашето съществуване? Тя живее досущ като паривраджакачария[1]. Не, чакайте: живее само като паривраджак; вероятно ачария липсва. Каква е разликата между такъв бездомник тук и в Индия? Разлика в нивото на съзнание. Защото обикновено хората имат много ограничено ниво на съзнание, ала в Индия ако човек живее в бедност преднамерено, като един вид духовна практика, тогава това е път към избавление.

И така, различните нива на съществуване ги има, за да натрупаме преживявания. Когато се намираме в нужда, ние сме способни да оценим всяка помощ. Когато не сме в нужда, имаме склонността да не даваме помощ. Трябва да се сдобием с мисловността на нуждаещите се; те умеят да са признателни.

Обаче поразеното от бедността човешко съществуване не е краят, не е дъното. Например, ако отидете във Вриндавана, ще видите различни същества, сбрани на това свято място. Деветдесет и девет процента от людете, живеещи там, са материалисти – така казват, аз не мога да съдя, но казват, че много, много от хората отиват там с материални мотиви. Понеже Вриндавана е покрита с много фино було от материя, ала повечето от хората живеят на това тънко покривало. Малцина могат да проникнат по-надълбоко. Там можете да видите люде, тичащи след вас да ви дадат благословии – в замяна на вашите дрехи, или на пари, на някаква милостиня: “Харибол! Искам да те благословя!” единствено заради парите… Има и чудесни типажи. Някой простичък човек, търговец, но с дълбоки реализации. Разбира се неговият бизнес е да продава джапа-мали, той държи дюкянче за джапа-мали във Вриндавана, естествено, че ще има красиви реализации.

Но и това не е дъното, защото във Вриндавана има и животни. Има много красиви, прекрасни, очарователни животни, каквито са папагалите, които винаги бъбрят за Радха-Кришна лила – Шука и Шари, мъжкият и женският папагал. Всеки харесва тези подобни на скъпоценности птички, летящи и зелени, с червени човчици– всеки е запленен. Обаче има и маймуни, а те понякога причиняват големи тревоги. Когато си купиш банани от пазара: “Гладен съм, ще взема да си хапна няколко банана, за да се заситя,” те идват и ти ги отмъкват. И това е нищо: крадат дори очилата ти! Затова в Индия хората имат много странна система за сигурност: завързват си очилата с връвчица около главата. Това е естествено забавление за маймуните – да крадат очила. Много им се нрави! Ала не се бойте, защото те са доста хитри. Очилата не им трябват, те искат да ви ги върнат – в замяна на нещо. Затова, когато маймуната ви открадне очилата, бързо тичайте на пазара да купите фъстъци. Фъстъците се продават в малки пакетчета, направени от вестник. После ги хвърлете нагоре! Маймуната седи върху електрическите кабели, понякога ги разбърква, но в момента държи очилата ви, нали така?! Трябва да й подхвърлите фъстъците, за да пусне тя очилата и да ги улови. Това е тяхната търговия; те знаят какво правят. Пък ваш ред е да си ги хванете! Така че понякога те причиняват проблеми, дори се случва да хапят хората. При все това всички ги приемат и харесват, понякога дори обичат маймуните.

Обаче има и прасета. А знаете, канализационната система във Вриндавана е много специална – нещо от Средните Векове: открита канализация. Така че всичко просто си тече по улиците – мръсно и черно! А пък прасетата просто скачат вътре и ядат онова, което тече към тях. Те с това се занимават. Когато идете на някое свято място, това е много добър тип медитация – да не приемате следващото си раждане като прасе във Вриндавана. Защото направлението е хубаво – свято място. Но нивото на съзнание е доста ниско. Разбира се, кой ли пък може да знае какво ниво на съзнание може да има едно прасе във Вриндавана! Ала все пак практиката е доста отвратителна.

Затова нека сме много внимателни със своето човешко съществуване и където имаме възможност, нека се стремим да помагаме поне мъничко. Защото така хем ще помогнем на другите, хем и на себе си.

“Пребродих толкова много форми на живот, бил съм куче, бил съм прасе, бил съм скитник, който се шляе наоколо… но този път, моля те, приеми ме за Свой слуга. Приеми ме в семейството си, защото най-сетне открих подслон при Теб. Моля те, по Своята божествена милост избави тази злочеста душа!”