Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Етавад ева джигясам/ таттва-джигясунатманах/ анваявятирекабхям/ ят сят сарватра сарвадаТози, който търси върховната абсолютна истина, Божествената Личност, трябва да продължава да търси винаги и навсякъде, при всички обстоятелства, с преки и косвени методи, докато накрая постигне целта си.”[1]

И така, четирите основни стиха на „Шримад Бхагаватам” ни говорят за тайната, за общата картина, за метода, и накрая ни дават и инструкцията: “Действай!” В този последен стих Кришна отново описва себе си – че Върховният Бог съществува във всички времена, навсякъде и винаги. Абсолютното битие съществува. При все това, ние се намираме във фаза на търсене. Ала както сме говорили много пъти, не бива да се удовлетворяваме просто да търсим истината, трябва и да открием нещо. От търсещи трябва да минем една крачка напред и да станем практикуващи.

Но как да извършваме своето търсене? Понякога? Тук-таме? Или със средна скорост? Не, правете го с пълна скорост, винаги и при всякакви обстоятелства. Докато просто търсим нещо, ние не сме уверени в съществуването му. Надяваме се и се молим, но веднага щом го уловим в дланта си, ние го усещаме, знаем го със сигурност.

Има два вида търсещи. Едните следват директния метод, а другите – индиректния. Ако търсите индиректно, тогава се стремите да разберете какво не е Кришна. Ако търсим Кришна, лесно е да определим какво не е Кришна. Това е косвеният метод. Може би не виждате върховната цел, но виждате поне отпечатъците от стъпки. Или пък съзирате делата на божествеността. Това е по-лесно, обаче въпреки всичко не е пряк метод.

А какъв е прекият метод? Прекият метод е пътят на предаността. То е да махнеш очилата и да имаш директен поглед. Директно да възприемаш прекрасната абсолютна реалност. Всъщност това е нашият път – да се стремим да потърсим Шри Кришна, красивата реалност. И това търсене трябва да се извършва не когато ни хрумне, а систематично. Не с празни очаквания, а с пълна посветеност. Защото колкото е по-голяма посветеността ни, толкова по-ясна визия ще добием.

И така, директният метод за абсолютното търсене – това е бхакти-йога, когато следвайки духовен учител, по позитивен начин се стремим да разберем коя е Абсолютната Истина, коя е тази личност. И това търсене не е просто теоретично търсене, но ние търсим Кришна по един много специален начин. Искаме да Го усетим. Не ни стига теоретичното отношение, съдържащо се в книгите или скрито на някои древни места. Не, ние търсим пряко преживяване. Но преживяването няма да се случи без посветеност. Бог е всемогъщ, Кришна е всемогъщ, но чистият преданоотдаден е по-могъщ дори от Него. Така че директният метод означава да станем много близки на Абсолюта. Не можете да обичате някого на теория. Можем да обичаме само на практика. Няма друг начин. Затова ние не търсим теории за божествената любов, а пряко преживяване. И следвайки стъпките и напътствията на своите духовни учители, имаме надеждата да достигнем такова ниво, където ще можем да усещаме Бога.



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.36



Leave a Reply