Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

“Преданите, чиито отношения с Кришна са като между слуга и господар, изпитват към Него привързаност, примесена с благоговение. Такава благоговейна обич показват някои от жителите на Гокула (проявлението на Вриндавана на Земята). Често те казвали: „Кришна винаги се появява пред нас с мургава кожа, като възчерен облак. В лотосовите си ръце Той държи прекрасната си флейта. Облечен е в жълта коприна, а в косите Му е втъкнато пауново перо. Когато Кришна се разхожда около хълма Говардхана в този си облик, обитателите на райските планети, както и жителите на Земята, чувстват трансцендентално блаженство и се смятат за вечни слуги на Бога.”[1]

И така, тук започват да се проявяват малко по-наситени чувства. При все това, има благоговение, понеже в това настроение считаме Бога за висшестоящ; същевременно това е началото на по-съкровена връзка. Нататък Рупа Госвами описва как понякога преданите си спомнят Кришна и когато видят Бог Вишну, който е подобен на цвят, но е с четири ръце и е величественият аспект на Господ.

„Един друг предан веднъж казал: „От порите на тялото на Върховната Божествена Личност произлизат милиони вселени. Богът е океан от милост, притежава непроницаеми енергии и всички съвършенства, източник е на всички инкарнации и привлича всички освободени души. Тази Върховна Божествена Личност е всевишният владетел и най-висшият обект на обожание. Той е всезнаещ, непреклонен и богат. Той е въплъщение на милостта и е закрилник на отдадените души. Той е великодушен, верен на обещанията си, изкусен, всеблаг, могъщ и добродетелен. Никога не се отклонява от писанията и е приятел на преданите. Той е щедър, влиятелен, благодарен, достоен за уважение, почитан и изпълнен с всякакви сили. Той винаги се покорява на чистата любов. Несъмнено, Той е единственото убежище на преданоотдадените, които са привързани към Него с любовта на слуги.”

Мисля, че от това описание можем да разберем, че това е Богът, на който подобава да служим. Съвършен във всички отношения. Вие на какъв Бог бихте искали да служите? На някакъв полу-съвършен, полу-негоден, полу-лунатичен Бог? Ние искаме да служим на съвършения Бог. Защо? Защото щом Богът е съвършен и слугата е свързан с такъв съвършен Бог, може би и слугата също ще добие това качество – съвършенството. Не същия статут, но същото качество.

По същия начин, какъв духовен водач ви е нужен? Ние очакваме от него да е съвършен. Не полу-съвършен, 50 на 50. Малко за Бога и малко за мен – не. Разбира се, нашите очаквания често са преувеличени. Но това е пътят: стремете се да намерите съвършения пример и се старайте да го следвате съвършено. Тогава ще извървите духовното си пътешествие. Защото трябва да сме способни да развием това толкова чисто виждане – да съзираме духовните качества на хората около себе си, а не материалните им качества. Недейте да критикувате пълната луна, че има петна. Какво виждате вие? Петната ли? Това означава, че не виждате пълната луна.

(следва продължение)

[1] “Нектара на предаността”, Гл. 36