Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




lotus feet_n
Въпрос на Кришна Прия:
Какво ни пречи да се отдадем напълно и да извършваме служенето си с цялото си сърце и душа?

Тиртха Махарадж: Невежеството като субективен принос; и също илюзията като, така да се каже, обективно препятствие. Но в крайна сметка можем да речем, че това е недостигът на вяра, липсата на раса, липсата на любов.

Всъщност, твоят въпрос е по-рафиниран от въпроса на Арджуна в „Гита”, понеже Арджуна пита: “Коя е тази сила, която кара хората да вършат греховни дейности? Коя е тя?” И тогава Кришна казва: “Кама еша кродха еша раджо-гуна самудбхавах[1] – Кама, похотта е която тласка людете към грехове.

Но този въпрос бил за греховните дейности; а твоят въпрос беше за липсата на способност да направим нещо хубаво. Това е подобен проблем, но на различно ниво. Затова и отговорът е малко по-различен. Разбира се, бихме могли да кажем: “О, това е кама, това е илюзията.” Но тук става дума за нещо по-рафинирано. Затова мога да кажа, че в крайна сметка това е липсата на вяра. Вяра в съвсем широк смисъл. Например, ако не познаваме метода, ако не знаем как действа, тогава ще сме невежи за резултатите и ще се колебаем да го приложим. Нали, това е напълно възможно – Колебаете се: “Може да е добро, може и да не е.” Това е един елемент на тази неспособност.

Другият е когато сме небрежни към своето служене: “Не ме интересува дали супата е пресолена или не, дали е твърде гореща или пък люта – не ме интересува.” Това не е добър подход, да не влагаме вниманието си. Това също би ни попречило да вкусим служенето, да го извършим от душа.

Но в края на краищата можем да кажем, че става дума за недостиг на любов. Защото ако обичаш някого, искаш да му дадеш най-доброто, нали? А да дадеш най-доброто означава жертва. Но Шрила Шридхара Махарадж казва: “Жертвата е радост.” Да ви дам ли пример? Преди време бюджетът на храма беше доста ограничен. Пък и банани не се намираха по магазините в ония дни. Един от моите братя каза на Гурудев: “Бананите са толкова скъпи, че не можем да си ги позволим, не мога да купувам банани за бхактите, понеже са скъпи”- такова беше обяснението му. А Гурудев каза: “Какво?! Скъпи? Тогава ти няма да ядеш банани, но ги купувай за останалите!” Защото служенето означава жертва. И в двете отношения: направи усилия да намериш пари да купиш банани; и ти няма да ядеш от тях! Това е двойно отречение. Хем работиш, хем няма банани! Затова внимавайте, отваряйте си очите преди да се захванете с този Бхакти процес! Той е изпълнен с тапася. Трябва да работиш, а няма банани. Но това означава служене на останалите от сърце и душа: аз полагам усилията, аз се нагърбвам с трудностите, за да могат другите да се наслаждават на благата. Толкова е очевидно!

И не става въпрос само за банани. Защото веднъж се случило така, че Бхактисиддханта бил в голяма опасност. Когато бхактите пътували заедно, голяма група, на някои места не ги приемали добре. Понякога вместо да ръсят цветя върху тях, ги замеряли с камъни. А веднъж Бхактисиддханта бил заплашен с убийство. Той имал един ученик, Кешава Махарадж, който много приличал на него. И каква била идеята на ученика? “Аз ще отида, преоблечен като теб; по-добре да убият мен, а ти да си в безопасност.” Така че не става дума за банани. Става дума за готовността да отдадем живота си да спасим храма, да служим на бхактите, да запазим своя учител.

Това имам предвид: теорията я има – приложете я в живота си. Това е сериозно нещо. Недейте да служите с неохота.



[1] “Бхагавад Гита”3.37



Leave a Reply