Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Гандхарвика: Обяснихте какви трябва да са отношенията ни с духовния учител. Много пъти съм чувала, че най-важното е да имаме сърдечна връзка с него. Въпросът ми е: кое е по-важно – да се обърнем към онзи, който има най-голяма квалификация, най-висока диплома в школата; или да се обърнем към този, с когото имаме сърдечна връзка?

Свами Тиртха: Как си избирате съпруг? Проверявате кой е с най-голямата кола, с най-дълбоката банкова сметка или е най-известен по телевизията ли? Или просто се влюбвате в някого? И не става въпрос да изберете киселото грозде: „Щом не мога да имам кон, стига ми и магаре.” Не. Но гледате своето магаре и си казвате: „О, колко си красиво на цвят! Какви хубави уши имаш, мило мое!”

Гандхарвика: Това ли наричате сърдечна връзка, извинете?

Свами Тиртха: Да! Да, любовта определено променя погледа. Тя показва най-най-добрите страни на другия. Разкрива истинските му качества, които той може дори да не притежава – все още. И омразата, и любовта изкривяват образа на другия – това е сигурно. Но омразата представя горчива картина, докато картината на любовта е сладка. Затова се казва, че майката ще нарече дори слепия си син Падмалочан – Лотосоокият.

Но може би отново прекалено много сме на емоционална вълна. Връщайки се на въпроса – как можем да преценим кой има най-добрата диплома? Много е трудно да се отсъди. Може някой да е прославен, може да има милиони последователи, но може някой съвсем незнаен човечец да е по-скъп на Кришна. Никога не можем да знаем как става.

Разбира се, трябва да търсим къде има надеждна изворна вода. А ако сте открили и сте вкусили тази вода, можете да черпите от нея. Защото Шрила Шридхара Махарадж казва, че в духовния живот няма периферия, навсякъде е център. Моля ви, замислете се много дълбоко какво означава това. В духовния живот няма периферия, всичко е център – стига да става дума за истинска духовна общност, служене и т.н. Веднъж един много скъп приятел на нашия Гурудев, който живеел в Калифорния, поемал към дома след посещение в Навадвип, при Шрила Шридхара Махарадж. Той се сбогувал с духовния си учител, при което Шридхара Махарадж отбелязал: „Е, сега ти заминаваш за онова толкова затънтено място в света.” Калифорния, Сан Франциско! Нашият приятел казал: „Отивам в Калифорния! Това не е затънтено място.” Но след това се замислил: “Чакай малко, спрямо Маяпур, Нававип, то си е в затънтения край на света.” Защото Маяпур е много свято място, рожденото място на Шри Чайтаня Махапрабху. От тази перспектива Сан Франциско е някъде си там… Всъщност дори не съществува.

И така, как можем да изберем? Не зная, то ни сполита по божествена милост. Някои казват, че това е просто общоприета практика – можеш да се отдадеш на кой да е духовен учител. Което не е лошо като обща инструкция. Ала ако правим тази връзка все по- и по-лична, тогава ще се появи и друга сладост. Но дали по единия или по другия начин – нека се стремим да намерим своя подслон. Аз не бих се полъгвал по слава, квалификации, брой ученици и т.н. Това зависи и от нашето разбиране, от нашето желание – какъв тип водачество търсим. Но определено трябва да проверим за себе си дали извличаме вдъхновение. Ако ви вдъхновява, действайте! Това е начинът да намерим своето място.