Sharanagati

“Моля те, благослови ме със способността да почитам всички сътворени същества. Тогава ще мога да прославям Твоите имена и с греховете ми ще е приключено.”[1] Какво е грях?

Ядунатх: Когато по-висша енергия се използва за по-низши цели.

Тиртха Махарадж: Да, друг?

Харилила: Когато с действията си вървим против Бога.

Ямуна: И срещу собствения си интерес.

Тиртха Махарадж: Чувствате ли се виновни понякога?

Харилила: Понякога.

Тиртха Махарадж: Чувството за вина не е позитивно чувство, то не ви изгражда, а ви съсипва. Но когато наистина разберете, че сте направили грешка, наистина се стремите да я поправите, и не я повтаряте отново – как се нарича това? Нарича се праяшчитта – истинско пречистване, изкупление, покаяние. И така, истинската праяшчитта е когато разбирате: “Допуснал съм някакви грешки” и не ги правите отново. Много е лесно: “О, разбрах! Обаче продължавам..” Не, истинската праяшчитта е много конструктивна. Чувството за вина е съвсем деструктивно, докато истинското пречистване е много конструктивно. Така че трябва да осъзнаваме своите грешки и грехове, но не бива да развиваме съзнание за греха, нека развиваме съзнание за Бога. Ако се фокусирате твърде много върху грешките, недостатъците и греховете си, те през цялото време ще въздействат на ума ви. В някои други религии хората прекалено много мислят за Сатаната: “О, това е трик на Сатаната!” По такъв начин развиваме един вид негативно съзнание. Или пък бхактите са твърде фокусирани върху мая: “Прабху, това е мая!” Така че те търсят мая: „Това е мая, онова е мая!” Така добиват мая съзнание. По-добре да търсим божественото: “О, небето е с цвета на Кришна! Ето едно цвете, което мога да Му поднеса! И аз виждам голямата преданост на другите – не грешките, а голямата им преданост.”

Въпрос на Лилаватар: За праяшчитта, покаянието и чувството за вина: на мен ми се струва, че за да стигне до нивото на праяшчитта, човек трябва да мине през чувството за вина, да се почувства виновен. И така, къде е рискът да се остане на нивото на вината, и къде е скокът към праяшчитта?

Тиртха Махарадж: Не спирайте по средата на пътя; чувството за вина е половината път. То не е разрешение. То е само диагноза. Но решението и лечението е праяшчитта, покаянието. Хората понякога извършват изкупление, стремят се да компенсират греховете или грешките си с някаква тапася, дори с някакво самоизтезание. Но трябва да достигнем до нивото на свободата – свобода от греха и свобода от чувството за вина. Така че скокът се случва с божествена намеса. Или ако кажете греховете и проблемите си на свят човек, той може да ги преглътне, може да отнеме греховете ви и да ви даде нещо по-добро да практикувате.

[1] Ред от песента на Бхактивинода Тхакура: „Гурудев крипа бинду дия”