Sharanagati

“О Брахма, съсредоточи се твърдо върху това заключение и винаги го следвай. Тогава няма да бъдеш завладян от гордост нито по време на частичното, нито по време на пълното унищожение на вселената.”[1]

Обикновено хората живеят при много мирни условия. Амплитудата на живота им не е особено голяма. Няма високи върхове и дълбоки кладенци. Прост, мирен и скучен живот. Нищо не се случва, няма никакви притеснения, и отвън и отвътре всичко е наред. Животът на Брахма бил малко по-различен. Представете си себе си – ненадейно се оказвате на необитаем остров. Или по-скоро да го наречем – изхвърлени в необитаема вселена. Отначало Брахма бил сам и имал много сериозна задача – да се справи със задачата на вторичното сътворение. Това е доста изискваща работа. Не само да спретнеш своя малък апартамент, но да създадеш цяла вселена! Той се стремял да намери източника. Дори и в това търсене бил много вглъбен, но така и не стигнал до края. Тогава започнал да променя тактиката си, понеже отначало действал по метода на експеримента. Искал да изследва какво се случва; но сетне осъзнал, че това е невъзможно. Тогава се заел с аскетизъм и медитация. После разбрал какво да прави чрез божественото вдъхновение, дошло през сърцето. И след това тези стихове разказват за срещата му с Върховния Бог, Кришна. Така че, смятам, той имал всички причини да се гордее – имал много престижната позиция, бил първият и най-висш интелект във вселената, имал среща с Бога очи в очи, взискателна работа, познание, активи, всичко. При все това Кришна му дава напътствия по определени теми.

За да изясни от самото начало ситуацията, Той казва: “Аз бях тук, тук съм и ще бъда тук.” Защото животът на Брахма се равнява на живота на вселената. Това е много дълъг период, но при все това незначителен в сравнение с времето на Кришна, защото Неговото време е вечността. Казва се, че това материално време е създадено от една от Неговите ресници – доста незначителна част от тялото. Ала от тази малка част от тялото Му се излъчва това безкрайно материално време. Все пак Брахма, така да се каже, се намира под илюзията на времето, затова се нуждае от вестта, че нещо и някой се намират отвъд ограниченията на времето. Затова Кришна казва: „Аз съм тук.” И след това Той описва природата на илюзията, после природните елементи, и накрая дава напътствието: “Търси! Търси! Не спирай да търсиш!” И сетне казва: “Ако се придържаш към това напътствие, ще избегнеш гордостта.” Не само в обичайните ситуации, но и в екстремни ситуации – като например края на света, който е доста екстремен.

Сега можете да си измисляте извинения защо сте неспособни да извършвате преданото си служене. Но какво ще кажете при края на света? “Не мога да се моля, зает съм.” Целият свят се разпада край вас, а вие казвате: “Съжалявам, имам работа.” Нашите учители казват, че е нужна такава решителност, че дори да видите как слънцето, луната и звездите падат на земята, дори да видите пралая – финалното унищожение на цялата вселенска система, дори да го видите да се случва, при все това то да не ви повлияе. Така че трябва да се държим за вярата си и в екстремни ситуации, не само когато е удобно и лесно. Лесно е да си добър бхакта когато е лесно. Но когато е по-трудно, служенето е по-ценно.