Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

 „След като си почине, божеството трябва да бъде събудено в края на деня и незабавно трябва да Му бъде предложена храна и вода. Когато из страната се разчу, че Бог Гопала се е явил на върха на хълма Говардхана, всички хора от съседните села дойдоха да видят муртито. Едно след друго селата бяха щастливи да помолят Мадхавендра Пури да им отреди да проведат церемонията Аннакута. Така, ден след ден, церемонията Аннакута се провеждаше за известно време. Шри Мадхавендра Пури не ядеше нищо през деня, но през нощта, след като поставяше муртито да почива, приемаше млечна храна. На следната сутрин отново започваше отдаването на служба към божеството и хората от някое село пристигнаха с всякакви видове зърна за ядене. Жителите на селото донасяха на муртито на Гопала толкова зърнени храни, гхи, кисело и прясно мляко, колкото имаха в тяхното село.”[1]

Понякога човек не знае свещено писание ли чете или свещена готварска книга. Защото Шрила Прабхупада добавя тук: „Анна, гхрита, дадхи и дугдха са зърно, гхи, кисело и прясно мляко… това е основата на всяка храна. Плодовете и зеленчуците са второстепенни. От зърно, гхи, кисело мляко и плодове можете да приготвите хиляди различни гозби.” Но защо хората като цяло са толкова фокусирани върху храната? Защото си мислим, че това е ключът за нашето съществуване – храната. Без съмнение от време на време тялото се нуждае от някаква входяща енергия, но специалното на осветената храна е, че тя не само засища тялото, а освен това пречиства сърцето и подхранва душата. Така започва един процес на пречистване. Тъй че не става дума просто за ядене, а за почитане на прасадам, приемане на прасадам. Настроението е различно, отношението е различно.

„На следващия ден, почти както преди, имаше церемония Аннакута. Всички брахмани подготвяха храни и Гопала ги приемаше. Идеалното място да навлезеш в Кришна съзнание е Враджабхуми или Вриндавана, където хората са естествено склонни да обичат Кришна и Кришна е естествено склонен да ги обича. Тълпи от хора идваха от различни села, за да видят божеството Гопала и приемаха богато маха-прасадам. Когато виждаха върховно съвършената форма на Бог Гопала, цялата им скръб и нещастие изчезваха. Всички села в съседство на Враджабхуми (Вриндавана) разбраха за появата на Гопала и всички хора от тези села дойдоха да Го видят. Ден след ден те провеждаха церемонията Аннакута. По този начин не само съседните села, но и всички останали провинции узнаха за появата на Гопала. Така дойдоха хора от всички кътчета и носеха разнообразни дарове. Хората от Матхура, които са много големи капиталисти, също донесоха различни дарове и ги предложиха на муртито в предано служене. Така пристигнаха безбройни дарове от злато, сребро, украшения, ароматизирани предмети и храни. Складът на Гопала се увеличаваше ежедневно. Един много богат кшатрия по царска заповед построи храм, някой направи пособия за готвене и някой направи крепостни стени. Всяко едно семейство, живеещо на земята на Враджабхуми, дари по една крава. По този начин, хиляди крави станаха собственост на Гопала.”[2]

Моля ви, недейте да следвате това дословно. На Ишвара ще му е малко трудно с толкова много крави. Множество хиляди са твърде много, и няколко стигат. Но какво е важното тук – че цялото богатство на света принадлежи на Бога. Защото то е Негова собственост, то Му принадлежи. Ние не сме собствениците, ние сме само пазители. Пък дали Кришна иска да сложи някакви пари в десния или в левия си джоб, това си е Негова работа. Най-добре да дадем всичко в Неговия джоб и Той да си решава. Да осъзнаем, че всички благословии идват свише и затова трябва да се отблагодаряваме, да споделяме с другите, да предлагаме нещо – това е, което трябва да усвоим.

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.88-93

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.94-102