Archives

Calendar

January 2021
M T W T F S S
« Dec    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




10169420_10201668406414902_809619139_n

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Когато има заповед от някой висшестоящ да се прави нещо, едновременно има и забрана. Щом заръката е човек винаги да помни Кришна, забраната е никога да не Го забравя. В тази простичка заръка и забрана се намират в пълнотата си всички предписани принципи. Това принципно правило е приложимо за всички варни и ашрами – кастите и професиите в живота. Съществуват четири варни, а именно: брамини – свещенослужители и интелектуалци; кшатрии – воини и управници; ваиши – търговци и земеделци; и шудри – работници и слуги. Има също и четири стандартни ашрами, а именно: брахмачария – живот като ученик; грихастха – живот като семеен; ванапрастха – оттегляне; и санняс – отречение. Предписаните принципи не са само за брахмачарите, тоест само за безбрачните ученици, а са приложими за всички. Няма значение дали някой е начинаещ брахмачари или е сред най-напредналите санняси. Принципът постоянно да се помни върховният Бог и да не се забравя дори за миг е предназначен да бъде следван от всекиго без изключение.”[1]

Тук получаваме информация за структурата на обществото – брамините са орденът на свещенослужителите; кшатриите са рицарите, и т.н. А вашето място къде е?

Отговор: В ашрама.

Свами Тиртха: В ашрама – обаче в кой ашрам? Ванапрастха, брахмачари, грихастха ашрам? Често задавам на университетски студенти въпроса: „Каква е вашата информация за класическата, традиционна система на обществено устройство в Индия?” „Кастовата система” – обикновено те знаят този израз. И обичайно всички отвръщат: „О, не, тя не е нещо хубаво! Изолира и разделя хората – това е нещо много лошо!” След като поговорим по темата един час и отново ги попитам: „А сега какво е мнението ви за тази система?”, те казват: „Ами, доста е добра!”

Защо? Защото разкрива една различна визия за човешкото общество. Ние сме обучени да мислим за общество, изградено от индивиди: ако съберем достатъчно индивиди на едно място, те ще създадат общество. Затова западните учени достигат до подобни дефиниции и заключения – че човешкото общество е организиран начин да унищожим самите себе си. Докато индийската система казва: не, обществото не се прави от индивиди, а се предопределя и дава от Бога. Голямата структура е дадена и аз съм една малка частичка от тази голяма структура; а не, че ние, малките частички, ще формираме голямата структура. Защото в западния начин на мислене сме привикнали към този възходящ процес – от малкото вървите към голямото. И съжалявам да го кажа, но това в основата си е материалистичен светоглед. Тогава много лесно може да стигнете до извода, че калта, малкото нещо, започва да изпитва чувства, което е голямото нещо. Тоест, материята ще произведе живот – а двете са несъвместими! Докато източната визия гласи, че голямата структура е дадена, тя е сътворена от Бога, а вие сте част от тази голяма структура – това е низходящ процес. Съществува животът, като свещен принцип, и той може да се прояви и на тази планета Земя.

По същия начин, кастовата система, например, не е система на разделение, тя е система на обединение. И ние също трябва да намерим своето място в тези категории. Всъщност има, така да се каже, материална или светска варна-ашрама, а има и дайва, божествена варна-ашрама система. Мисля, че първата е очевидна: вие притежавате определени способности, определени качества и чрез тях принадлежите на една или друга категория. Но нима тези външни обозначения касаят самите нас, като души? Може да кажете „не”. При все това виждаме, че бхактите също имат най-разнообразни качества. Някой е добър организатор; не бива да казваме, че е той страстен тип, тъй като е посветил живота си в служба на Бога. Така че той не е просто страстен, а е божествено страстен. Или ако някой има научен или ритуален подход, не можем да кажем, че той е просто брамински тип; не, той е брамин по божествен начин. Защото преданото служене е добавено към качествата – това ги прави божествени. И има едно качество, което всички ние споделяме. Какво стои в края на имената ни? Дас, даси – да, ние сме божествените шудри. Ние всички споделяме това качество – да сме ако не способни, то поне готови да служим. Това трябва да е основополагащото ни качество. Пък сетне можем да намерим съответстващото си място в тази структура.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Гл. 2



Leave a Reply