Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, лято 2024, Полша)

(продължава от предишния понеделник)

Ачаряван пурушо веда[1], казва шастра – човек, който има ачария, знае. Ачария е учител, който обучава чрез примера си; не само казва нещо, но го и прави. Както много пъти сме чували, делата говорят повече от думите. Да говори може всеки; но да действа – това е по-ценно като приношение. Ачария-ван означава „да имаш, да притежаваш“; който има ачария, ван – такъв човек знае. Ачарияван пурушо веда. Какво означава това? „Имам учител и значи знам всичко“ ли? Как мислите – това ли е верният прочит на този цитат от шастрите? Най-вероятно не.
Спомняте си историята за младото момче, което баща му изпратил да изучава „Бхагаватам“. След една година обучение момчето се върнало и баща му го попитал: „Скъпи синко, изучи ли „Бхагаватам?”, а момчето рекло: „Да, татко, научих всичко за „Бхагаватам.” „Връщай се при учителя си, нищичко не си научил.” Минала още една година, момчето отново се завърнало и бащата го попитал: „Е, скъпи ми сине, изучи ли „Шримад Бхагаватам?” Момчето отговорило: „Татко, миналата година не знаех нищо, но сега вече знам.” Баща му казал: „Връщай се обратно!” След още една година момчето пак си дошло и бащата пак го попитал: „Мой скъпи синко, изучи ли „Бхагаватам?” Момчето рекло: „Татко, първата година си мислех, че знам всичко, втората година си мислех, че знам нещичко, но сега след третата година знам, че не знам нищо.” Бащата бил много доволен и казал: „Добре, мое скъпо момче, сега се върни за още една година и вече ще си научил всичко.”
Не става въпрос само за знаене, не става въпрос за информация, нужна е трансформация. Така че ачаряван пурушо веда определено не означава, че като си получил посвещение, все едно имаш печат на челото и вече си съвършен. „Имам учител, никой да не ме поучава, защото аз знам всичко“. Поне учителят ти трябва да те учи и напътства.
Обаче ако разгледаме контекста на стиха, той хвърля повече светлина върху въпроса. Защото контекстът на този стих е, че ако някой е отвлечен със завързани очи, отведен на непознато място и след това пуснат с превръзката на очите, той не знае накъде да върви. Но ако някой дойде, махне превръзката от очите му и му покаже правилната посока, ачаряван – някой идва и му отваря очите – тогава човекът ще знае да се прибере у дома. Използвайки интелигентността си, питайки от село на село, той ще намери пътя си обратно към дома, при Бога.
Това е правилното значение на този стих ачаряван пурушо веда – човек, който има ачария, премахващ мрака от очите му; такъв човек, използвайки интелигентността си –  и интелигентността не е някаква способност на мозъка, а нещо друго, то е духовна интелигентност, емоционална интелигентност – и разпитва, тогава от село на село, следвайки вярната посока и правилното водачество, ще си стигне у дома. Не е ли красиво?

(следва продължение)

1.   „Чхандогя Упанишад“ 6.14.2