Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това в списъка какво е знание[1] идва неизменна и чиста преданост към Мен. Колко красиво! Най-сетне нещо духовно, нали? Не как да премахнеш фалшивия си егоизъм, как да не зависиш от външните неща – а „неизменна и чиста преданост към Мен“. Ако обичаш някого, не можеш да се откажеш от това. Не се налага да се принуждаваш да мислиш за своя любим; то става естествено. Обратното, няма измъкване – през цялото време мислиш за него или нея. Така и ако обичаш Бога, ако имаш тази жива и любяща връзка с Него, по естествен начин ще си привлечен. Тази връзка би следвало да е нерушима.
Стремеж да се живее на уединено място. Това звучи плашещо. Хората обикновено са социални същества. Уединено място – о, това не е за мен. Но просто се огледайте наоколо: колко хора живеят в семействата си, а при все това преживяват много самотно. Не уединено, ала много самотно. Затова разберете разликата. Хем сте социални същества, хем се чувствате самотни – значи нещо не е наред. Хем живеете в общество, хем сте сами – нещо е сбъркано. А йоги живее на уединено място, пък винаги усеща, че има компания и никога не се чувства самотен – значи в това има нещо хубаво. И каква е целта на усамотения живот? Да останеш лице в лице със себе си. Ако социалното обкръжение, в което се намирате, не подпомага тази цел – да се изправите пред себе си – тогава опитайте се да си намерите време за уединение. Понеже е нужно да постигнем интензивен себеанализ.
Следващата стъпка е непривързаност към общата маса от хора. Но не по отхвърлящ начин! Не бива да изключваме човека, хората, а да се отграничим от лошите практики на общата маса от хора. Тук съществува опасността да започнете да се чувствате много специални, понеже сте различни от останалите. Но трябва да избягваме този капан, това псевдо-духовно чувство – че сме по-добри от другите. По-добре да не споделяме негативните практики или ограничения начин на мислене на хората, но да сме много готови да споделяме духовната опитност, която сме добили. А също и да споделяме бремето, което те имат.
Следва: приемане на значимостта на себереализацията. Това трябва да е като пътеводен принцип за нас. Защото, както говорихме преди, каквото и да насъберете в материален смисъл, ще го изгубите. Затова не бива в края на живота си да оставате с празни ръце. Сърцето ви трябва да е пълно със съкровища. И ако осъзнаваме колко важна е себереализацията, тогава можем да започнем да събираме своите съкровища.
И накрая, философско търсене на абсолютната истина – мисля, че това е съвсем ясно. „Всичко това Аз заявявам, че е знание”, казва Кришна. Така че ако искате да сте умни хора, стремете се да практикувате тези елементи. Ако направите равносметка на живота си, не знам какво ще излезе: колко непривързаност, колко ненасилие, колко смирение и т.н. имате? Но не се притеснявайте. Всяко дълго пътуване започва с първата стъпка. Така имаме надеждата, че ако започнем смирено този процес на изследване, ще разберем важността на себереализацията и накрая ще открием окончателната истина.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 13.8-12