Sharanagati

Въпрос на Югала Кишора: Гурудев, ти каза, че перфектната ситуация е да посвещаваш всичко и да не очакваш нищо в замяна. Но в нашето положение това е труднодостижимо. А за един начинаещ би могло да бъде и доста обезсърчаващо. Как да се отнасяме към такъв начинаещ, така че да не се уплаши и да не загуби ентусиазма си? Защото тъй или инак, за начинаещия нещата стоят така, той има някакви очаквания, може да са минимални, но съществуват.

Тиртха Махарадж: Разликата между плъха и катеричката не е голяма. Обаче катеричката има по-добър ПР. Не зная дали това отговаря на въпроса ти. Можем да направим ПР за Кришна, така че да продаваме по-добре образа Му, но Той така или иначе е всепривличащ. Все пак понякога, за онези, които не са готови да скочат, Той прилага различни методи за убеждаване. Какви са тези методи? Някое земетресение тук-там или някакви други видове материално страдание. Сегиз-тогиз прави по някое чудо. Или пък раздава обещания:  “Просто ела при Мен, присъедини се към Моята кампания и ще бъдеш щастлив!” Има едно много красиво и специално място във Вриндавана, там има един многозначителен храм при дървото, под което Кришна свирел на флейтата си. Това е дървото Вамши-вата. На това място Кришна свири на флейтата си, за да призове душите да се присъединят към Неговата група. Подът на храма е покрит с мрамор, и то какъв на цвят? Черен и бял. Представете си, целият двор е покрит с черни и бели плочи. Това е голям двор около дървото, което се намира в средата. Наоколо по стените е изобразен танца раса – един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи – просто, за да покаже, че той не свири напразно на флейтата си. Има такива, които действително се присъединяват към групата Му. Понякога той наистина отправя покана си, но когато започнеш своето търсене и процеса на присъединяването си към Неговата група, Той казва: “Защо си дошъл? Какво търсиш? Защо не се върнеш вкъщи? Не е хубаво да тичаш насам-натам посред нощ.” Това ти разбива сърцето. И то също е изобразено в двора на храма, защото на някои места се виждат сребристи капки върху черния и белия мрамор. Което определено не е просто някакъв метал, а са сгъстените сълзи на преданоотдадените, които търсят Кришна с такава страстна любов, че не могат да не плачат. Както казва Шрила Садху Махарадж: “Животът е страдание, затова нека да страдаме за Кришна!”

Не бива да Му правим лековата и празнословна пропаганда. Не бива да мамим хората. Трябва да си им казваме, че ако се присъединят към мисията на Кришна, ще срещнат проблеми. Ала тези проблеми имат смисъл. Те са във ваша полза, а не срещу вас! Трябва да сме реалисти. При все това, не се ли присъедините към кампанията на бхактите, ще пропуснете нещо? Какво? Повече страдания, повече проблеми? Не! Ще пропуснете нектара. Защото просто си припомнете времето преди да срещнете бхактите. Какво беше качеството на живота ви тогава? Щастлива илюзия. А какво е качеството на живота ви сега? Духовна борба, казано съвсем реалистично.

Но тази борба си струва да се води. И знаеш ли, да ти кажа право, не бих заменил и капка от това страдание за цялото щастие на света навън.

Ти си добър готвач и знаеш, че щипка от противоположния вкус подчертава оригиналния, преобладаващия вкус. Затуй – това са тайни работи, запушете си ушите – за да направиш истински добра халва, сладка като нищо на света, трябва да добавиш малко сол. Противопоставянето усилва красотата.

Животът в преданост е сладък – с капка горчивина дори в най-сладките моменти. Ние трябва да решим дали от сладост нагарча или е толкова горчив, че чак сладни. Тъй или инак, вкусът ще е подобен.