Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

„Мадхавендра Пури избягваше да проси. Той беше напълно необвързан и безразличен към материални неща. Ако, без да е молил, някой му предложеше храна, той ядеше; иначе гладуваше. Парамахамса като Мадхавендра Пури винаги бе доволен в любящото служене към Бога. Физически глад и жажда не можеха да попречат на дейностите му. Когато пожела да опита малко от сладкия ориз, предложен на муртито, той реши, че е извършил обида като е пожелал да изяде това, което е било предложено на божеството. Мадхавендра Пури напусна храма и седна на селския пазар, където беше свободно. Седейки там, той започна да мантрува. В същото време, свещенослужителят от храма сложи божеството да почива.”[1]
В пояснението четем: „Храната, която искаме да предложим на божествата, обичайно се съветва да се покрива, за да може докато бъде отнасяна пред муртите да не я гледат останалите. Онези, които не са запознати с висшите принципи на служенето, може да пожелаят гозбите, а това е оскърбление. Затова е добре тя да е покрита; обаче когато бъде поставена пред муртите, следва да се открие. Мадхавендра Пури видял тази непокрита храна, която била поднесена на божеството, и пожелал да приготви същата за своето мурти. Обаче бил толкова стриктен, че счел това за оскърбление. Затова напуснал храма без да каже и дума. Той бил считан за парамаханса. Парамаханса е този, който е победил шестте материални качества. Това са: кама (удоволствие), кродха (гняв), лобха (алчност), илюзия, лудост и завист; а също и инстинктите за ядене и пиене. Ония, които са надмогнали тези врагове, са считани за парамаханси.”
Може да кажете, че това е очевидно: правилата за предлагане трябва да се спазват, храната трябва да се покрива. Освен това ние не пожелаваме храната, преди да е предложена – знаете, това е очевидно. Веднъж имаше една случка. Много пъти съм ви я разказвал, но тя толкова добре описва природата ни. Имаше един новодошъл в храма и когато той видя множеството различни ястия, подредени красиво върху един голям поднос, попита: „За кого е това голямо блюдо?” Бхактите отвърнаха: „Не, това не е за теб, това е за муртите.” И тогава нашият приятел попита: „Аз кога ще стана мурти?” Такава е човешката природа, такива сме си. Хубава чиния за някой: „Леле! Аз искам да бъда този някой.” Намирам това за толкова искрено, толкова простосърдечно.
Та ония, които са способни да овладяват тези импулси кама, кродха, и т.н. – те са парамаханси. Така че внимавайте, ако сте на лов за титли. Преди да се самоидентифицирате като парамаханси – най-напред победете тези врагове. Много е неловко да се представяте например с: „Аз съм Лакшми Деви”. Как можете да кажете: „Аз съм богинята на сполуката в пълното ѝ великолепие”? Затова ние обичайно казваме: „Аз съм Лакшми Деви даси. Аз съм слугиня на Лакшми Деви” – така е по-добре, по-безопасно е и по-вярно. Или ако кажете: „Аз съм Кришна Прабху. Аз съм Бог Кришна.” Кой ще вземе това на сериозно? По-добре кажете: „Аз съм Кришна дас. Аз съм слуга на Бога Кришна.”
Гурудев беше много чувствителен на тази тема. Когато някой му кажеше: „Аз откак станах бхакта…” той не търпеше това: „Ти си мислиш, че си бхакта!?” Много ни гълчеше. И това не са само думи. Това е начин на мислене. Затова казвам, че той представяше много добра школа. Даваше много добра школовка на своите ученици.
Въпрос на Кришна Прия: Прочетохте, че парамаханса контролира тези шест врага. Аз си мислех, че те вече не съществуват у него?
Свами Тиртха: Е добре, ханса ги контролира, а парамаханса не знае какво да контролира. Може ли да ви дам едно странно доказателство за това? Веднъж един западняк попита възрастен индийски садху: „Какво е вашето мнение за хомосексуалността?” А садху отвърна: „Какво е това?” Той нямаше представа! Ако си нямаш и идея какво представляват тези врагове – кама, кродха, лобха – тогава какво да контролираш? Така че виждате, има различни нива на съзнателно съществуване.

(следва продължение)

1.  “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.123-4.125