Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




pouring-extra-virgin-olive-oil-royalty-free-image-1597238508

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Трябва ли да сме осъзнати за чистото предано служене или то е неосъзнато за нас? Какво е чувството когато сме близо до чистото предано служене? И ако може, моля те, да дадеш някои примери за чисто предано служене?

Свами Тиртха: Дали сме осъзнати за чистото предано служене или всичко е неосъзнато за нас? Всъщност това са две нива в духовната реализация. Едното е тъй нареченото официално, предписано предано служене, садхана, когато съзнателно и преднамерено въвличаме всичките си телесни и умствени дейности в служене. Това е добре, много добре. А другата страна е спонтанният поток. Когато не задължително е добре обмислена структура: „Днес ще поднеса този и този тип служене, защото това ще ми донесе такъв и такъв резултат” и т.н. Но е като естествен поток.

Мисля, говорили сме как тече олиото. Олиото тече по различен начин от водата. Водата, знаете, през цялото време подскача. Но когато сипвате олио, то се лее много гладко и непрестанно. По такъв начин трябва да поднасяме неспирното си, спонтанно привличане към лотосовите нозе – както тече олиото. Така трябва да тече влечението ни към божественото служене – чисто, сгъстено и гладко непрестанно да се лее. Ако запитате олиото: „Ти осъзнаваш ли как се изливаш или не”, то ще отвърне: „Не, не знам как го правя.” Олиото ще рече: „Идея си нямам. Такава ми е природата, аз така тека. Става от само себе си, не мога да го правя иначе.” По същия начин и ние трябва да достигнем до естествения спонтанен поток – непрекъснат и необясним. Докато имаме някакви обяснения, това е загубен случай. Все още сме на умственото ниво. Но когато нямаме обяснение… Нима можете да обясните любовта между човешките същества? Може да излизате с разни обяснения, но ще отегчите всички. Ако искате да обясните „Ромео и Жулиета” на хората, те няма да ви слушат. Защото ние нямаме нужда от обяснение на това! Нуждаем се от преживяване. А божественото преживяване е като волния поток на олиото на предаността.

Но не се обезсърчавайте, ако не се чувствате като олио, ако понякога все още ви се налага да се принуждавате да се заемете с предано служене. Понякога подскачате като вода тук и там, бълбукате. Но олиото просто се лее. Бъдете търпеливи, и вашето време ще дойде. Дали осъзнато или спонтанно, нека отдадем себе си, нека поднесем тази толкова свещена енергия – живота си –  в божествено служене. Тогава няма да извършваме грешката на греховните дейности – да използваме по-висшия тип енергия за по-низши цели. Животът е даден на човешките същества, за да служат на Бога. Така че дали ще е съзнателно или неосъзнато, спонтанно – нека го направим!

Каква беше втората част на въпроса? Как се чувстваме ако се доближаваме до чистото предано служене? Благодаря ти, но трябва да запиташ някой, който е по-близо до чистото предано служене.

Кришадхам: Според простичкото ми разбиране, Гурудев, аз мисля, че именно такъв човек запитвам.

Свами Тиртха: Веднъж в класическите времена на Пураните имало такъв случай. Имало един много устремен ученик. Той се обърнал към духовния си учител, след като практикувал години наред, и му казал: „Мой скъпи учителю, имам една молба към теб. Моля те, дай ми напътствие, какво е божествената любов!” Какъв специален миг! Нали, мислим си, че това е подобаващ въпрос. Но какво се случило? Гуру много се разстроил: “Защо питаш мен? Аз не знам нищо по този въпрос.” Дори още по-специален миг! Защото е казано в шастрите: тези, които твърдят, че знаят, не знаят; тези, които твърдят, че не знаят – те знаят. Но понякога става така, че тези, които казват, че не знаят, наистина не знаят; а тези, които казват, че знаят – наистина знаят. Енигматично! Казвам ви, много е сложно. Какво да сторим тогава? Нима можем да го проумеем чрез логика или интелект? Невъзможно! И както не бяхте удовлетворени с Бога на справедливостта, мисля по същия начин няма да сте доволни и от Бога на интелекта. Нуждаем се от Бога на милостта и чудесата. Това е, от което имаме нужда. А Шрила Шридхара Махарадж казва: „Пътеката на Кришна е изпълнена с чудеса. Така че бъдете готови за чудеса!” Каква покана!

И знаете ли, когато учителят започне да храни ученика със своята лъжица – това е израз на този волен поток нежно, любящо внимание. Нима можем да го обясним? Нима можем да анализираме чувствата? По-добре да ги усещаме. Животът, духовният живот не е теория. Той е загадка, която да долавяме, да преживяваме, а не да говорим за нея! Нека я живеем! Това е възможно. Или поне не е невъзможно.

 



Leave a Reply