Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„Тези, които отдават на Бога лично служене, се наричат ануги, или последователи. Сред тях са Сучандра, Мандана, Стамба и Сутамба. Те живеят в град Дварака и дрехите и украшенията им са като на останалите придружители на Бога. На анугите са поверени най-различни видове служене. Мандана постоянно държи чадър над главата на Бог Кришна. Сучандра му вее с бяла чамара (ветрило от опашка на як), а Сутамба Му поднася бетелови ядки. Всички те са велики предани и постоянно са заети с любящо служене към Бога.

Ануги има не само в Дварака, но и във Вриндавана: Ето имената на някои от тях: Рактака, Патрака, Патри, Мадхукантха, Мадхуврата, Расала, Сувиласа, Премаканда, Марандака, Ананда, Чандрахаса, Пайода, Бакула, Расада и Шарада.

В следния откъс се описва външността на анугите от Вриндаван: „Нека отдадем смирените си почитания пред неразделните приятели на сина на Нанда Махараджа. Те никога не напускат Вриндавана. Телата им са украсени с бисерни нанизи и златни гривни. На цвят те са като черните пчели и златната луна, и дрехите им подчертават тези особености. За специфичните им задължения говорят думите на Майка Яшода: „Бакула, моля те, почисти жълтата дреха на Кришна. Варика, сложи във водата за къпане благоухание агуру. Расала, ти приготви бетеловите ядки. Ето, Кришна вече се връща! В далечината се вдига прах и кравите се виждат съвсем ясно.“

Сред всички Ануги, Рактака е най-добрият. За привързаността на Рактака към Бог Кришна говорят думите, с които той се обръща към Расада: „Чуй ме! Моля те, направи така, че постоянно да служа на Бог Кришна, който се прочу с повдигането на хълма Говардхана.”[1]

Много красива покана – да станем лични слуги на Кришна. Наистина, замисляли ли сте се някога, че може да сипвате специален аромат във водата за къпане на Кришна? Или да Му донесете нещо за Негова лична наслада. Това не е просто някакво принудително задължение да обожавате Кришна по време на пуджа с дадени приношения. Не, това е съвсем лично. Каква прекрасна покана!

„Преданите на Кришна, които Му служат лично, винаги са много предпазливи, защото знаят, че да си личен слуга на Бог Кришна не е обикновено нещо. Вечно щастие постига този, който се отнася почтително дори с мравките, които служат на Бога, какво да говорим за личните слуги на Кришна! Веднъж Рактака си мислел: „Аз служа не само на моя обожаван Бог Кришна, но и на гопите, обожаваните приятелки на Кришна. И не само на тях – готов съм да обожавам и да служа на всеки, който е слуга на Бога. Знам, че трябва да съм много внимателен да не се възгордея, че съм един от слугите и преданите на Бога.” От тези думи можем да разберем, че чистите предани, които наистина служат на Бога, са много предпазливи и никога не се възгордяват със служенето си.”

Нататък Шрила Рупа Госвами описва подразделенията на тези разнообразни чувства на преданост. И последният абзац гласи:

„Преданите, които са привързани към трансцендентното любящо служене към Бога, могат да бъдат наречени отдали се души; души, напреднали в знанието за преданото служене; и души, напълно погълнати от трансценденталното любящо служене. Тези предани се наричат съответно начинаещи, съвършени и вечно съвършени.”

И така, трябва да имаме пълната и вечна убеденост, че първо можем да се квалифицираме като начинаещи; след това да продължим към следващото ниво – съвършени, не полу-съвършени. И сетне кое беше последното? Вечно съвършени. Вчера не сме били съвършени в служенето си, но отсега нататък за вечността сме се посветили на това – ето какво означава вечно. Защото за щастие, миналото ни вече не съществува. За нещастие, бъдещето ни също още не съществува. Времето е латентно, или да го наречем, евентуално съществуващо в бъдещето. Времето е несъществуващо по отношение на миналото. Съществува само този сегашен миг. Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 36