Sharanagati

Третият стих гласи: ятха маханти бхутани/ бхутешучхавачесв ану/ правиштанй аправиштани/ татха тешу на тешв ахам – „О Брахма, както първоелементите на вселената влизат в космоса и в същото време не влизат, така и Аз самият се намирам във всичко сътворено и едновременно с това съществувам отделно от всичко.”[1]

Не е ли чудо това? Отвътре и отвън. Бог прониква всичко със Своите енергии, а при все това запазва отделната си идентичност. Вие можете ли да сторите това? До известна степен да. Как? Както бащата се проявява в сина. Какъвто бащата, такъв и синът. И така, ако това битие идва от Бога, то е близко до Него. Това означава, че Той го поддържа изцяло, Той не изоставя творението си. Чрез една много специална Своя енергия Той прониква цялата вселена. Тази енергия се нарича апара-шакти или мая-шакти; тя е онази енергия, която създава илюзията. Мисля, че всички я познаваме много добре; добре сме запознати с неща, които изглеждат много реални, обаче не са.

Но нашият Бог запазва и Своята индивидуална самоличност. Ако раздадете енергиите си, ще изгубите някои от тях, нали? Парите са един вид енергия. Ако раздадете парите си, ще ги изгубите. Но в природата има една много специална система – дадеш ли, ще получиш. Ако даваме, ако раздаваме, ще ни бъде дадено. Парите са една съвсем елементарна енергия. Ала нека вземем за пример нещо по-скъпоценно за човешките същества. За коя енергия става дума? За обичта, за любовта. Какво се случва когато даваме любовта си? Веднъж запитали една майка с три деца, плюс бащата – което означава, че тя трябва да се грижи за четирима, можете да си представите – съседката я попитала: “Как смогваш?! Как можеш да поделяш любовта си между тези четиримата около теб? Нима не намалява?” А тя отвърнала: “Не, то действа по различен начин. Колкото повече давам, толкова повече нараства.”

Това е тайната на духовните неща: колкото повече даваш, толкова повече ще ти бъде осигурено. Кришна е трансцендентален. Колкото повече дава от себе си, няма да изгуби; а при все това всичко ще бъде напълно подсигурено. Знаем този стих от Упанишадите: ом пурнам адам пурнам идам/ пурнат пурнам удачяте/ пурнася пурнам адая/ пурнам ева авашишяте[2] – “Онова е съвършено, това също е съвършено. От пълното цяло са извадени или разширени множество пълни единици. Ала без значение колко пълни цялости се излъчват от този източник, единността и интегритета на оригинала са ненакърними.” Ние, като духовни души, също сме трансцендентални. Затова колкото повече раздаваме истинския си аз, той също няма да намалява. Това означава, че колкото повече се посвещавате на служенето си, с толкова повече енергия ще се сдобивате.

Това вярно ли е? Надяваме се да е вярно. Защото всъщност не сме опитвали истински, не сме достигнали предела на своите възможности. Колко пъти сте заспивали, докато давате лекция? Много пъти се случва хората да заспиват, докато слушат лекция, понеже са извършили толкова много предано служене, че тялото им е изтощено. Обаче ако заспиш докато даваш лекция – това вече се казва изнемога. Имаше случаи, в които бхакти са заспивали докато приемат прасадам. Знаем, че смиреният ваишнава се покланя. Представете си паницата пред вас, вие й отдавате пълните си почитания и като резултат прасадамът е по лицето ви! Но и това все още е нищо. Има дори още по-високо ниво на посветено служене. Знаем, че обикновено на вечерното арати се танцува. А след аратито има няколко минути, в които се казва: „Ки джай! Ки джай” Един бхакта заспа, докато течеше това „ки джай”.

Така че не сме достигнали предела на възможностите си. Все още не сме дали най-доброто от себе си на Кришна. Без съмнение, стремим се, и понякога достигаме известни граници, ала пълната отдаденост означава също и пълна подкрепа. Докато се опитваме да извършваме предано служене единствено със собствени сили, човешките възможности се изчерпват. Но казано е: там, където човешките усилия достигат предела си, от тази точка нататък започва да действа божествената милост. Това означава, че ако продължим все повече и повече да се отдаваме, ще достигнем онази граница, където всичките ни сили ще се изчерпат – тогава ще започне истинският духовен обмен. Защото трябва да разберем, че чудесата не се случват благодарение на нашите усилия. Не, те ни се дават от Върховния Бог, а Той е неизчерпаем. Ние сме мънички искрици енергия, а Той е великият огън. Затова ако възстановим свързаността си с Него, енергията ни също ще се подхранва.

Затова ни е нужна връзка. Тази връзка е йога; йога означава да си свързан. Винаги оставайте свързани! Тогава Кришна ще проникне и сърцето ви. Той, естествено, изначално си е там, но ако долавяме това по-съзнателно, тогава действително ще заеме трона на нашето сърце.