Sharanagati

Гурудев: За да е налице страдание или причиняване на болка са нужни две страни: причинител и такъв който приема. Да погледнем например дали може да нараниш някого или не?

Можеш да нараниш единствено надут човек. Ако някой е смирен, не можеш да нараниш такъв човек. Казваш му: „Ти си кръгъл глупак”, той ти отвръща: „Да, такъв съм, какво да направя?” Не можеш истински да го нараниш – смирения човек не можеш да го нараниш. Понеже той е толкова квалифициран, дори да се обърнеш към него с някакво лошо намерение, това няма да има никакъв ефект. По подобен начин ако си мислиш, че някой иска да ти причини страдание, стани толкова квалифициран, че никой да не може да те досегне! Каквото и така да се каже „лошо” да идва към теб, трябва да имаш силите да го преглътнеш. Тогава няма да има нараняване.

Съгласен съм, говорим на теория. Но ако не се съгласяваме по теоретичните въпроси, как бихме могли да ги приложим на практика? Ако някой те изрита как ще реагираш? Защото ритането си е негова работа. Но как ще реагираш е твоя работа. Какъв е твоят отговор на тази обида? Ако я приемеш като обида, значи егото ти е още силно. Но ако наистина от сърце можеш да кажеш: „Благодаря. Щастлив съм, че разбрах повече за живота”, тогава това е по-висше ниво. А когато изобщо и не разбереш, че нещо е било насочено срещу тебе – това е най-висшето ниво. От едно определено ниво нататък ЛОШОТО просто престава да съществува.

Рам Виджай: Гурудев, аз наистина намирам изключение от това, което казваш. Считам че дори и най-смиреният човек може въпреки всичко да бъде оскърбен ако засегнеш онези, които обича. Нараняваш някого когато не зачиташ обичните му.

Гурудев: Това е така. Приемам го. Много е болезнено! Но нека обърнем думите ти в позитивен смисъл. Искаш ли да зарадваш някого, отнасяй се много добре с онези, които обича. Това е позитивната версия, съвсем простичък и практичен съвет.