Sharanagati

Веднъж учениците на Шрила Прабхупад го попитали: „Прабхупад, как можем да те направим щастлив? Да донесем още пари? Да продадем още книги? Да построим още храмове?” Той отвърнал: „Не… Ако израствате добре, ако станете чисти бхакти на Кришна. Тогава ще съм доволен.”

Защото гуру е като огън. И не можете да го купите с парите си, със служенето си, с това или онова. Единствено с любовта си. Единствено със своята посветеност. Единствено с отдадеността си. В това е и силата на предания, с която той улавя гуру. Гуру не може да устои на такава силна отдаденост… Но спомняте си историята за Локанатх Госвами и Нароттам дас Тхакур.

Нароттам дас Тхакур бил много непоколебим младеж. Той решил че трябва да намери своя духовен учител. Отишъл във Вриндавана, където незабавно разпознал учителя си – това бил Локанатх Госвами. Локанатх Госвами бива считан за седмият госвами на Вриндавана. Той е разкрил много свети места. Но той бил тйаги, дълбоко потопен в своя бхаджан и не общувал много с останалите люде. И така, този надежден млад мъж се приближил към Локанатх Госвами с думите: „О Махарадж! Ти си толкова велик, толкова могъщ! Бих искал да стана твой ученик!” „Махай се оттук! Не ме занимавай!” Той отново продумал: „Не, не, не! Ти си най-великият във Вриндавана! Животът ми е безсмислен без теб и без твоята милост – затова умолявам те!” Тогава Локанатх се опитал да се измъкне по друг начин, той казал: „Не! Аз нямам качества; иди при другите, те ще ти помогнат.” Но Нароттам бил много настоятелен: „Не, не, не! Не мога да си представя никой друг! Ти си моят духовен учител! Бих желал да ти служа.” Спорът продължил известно време и накрая Локанатх махнал с ръка: „Абе знаеш ли, прави каквото щеш! Все ми е едно!” Нароттам бил много щастлив: „О! Гурудев ме благослови! Мога да му служа! Той ми разреши! Каза да правя каквото поискам!”

Обаче разбирате ли, Локанатх бил много отречен човек, просто било невъзможно да му се служи. Така започнали проблемите на Нароттам – как бих могъл да служа на учителя си? Най-сетне решил: „Той не се нуждае от служенето ми, нито от това, нито от онова… но може би бих могъл да чистя тоалетната му!” Разбира се, по онова време във Вриндавана тоалетната не се намирала на едно място. Хората ходели в природата. Но Нароттам много щастливо, след като неговият Гурудев приключел с нуждите си, слагал всичко в ред. Локанатх Госвами отначало не разбирал какво се случва. След известно време обаче усетил: „Тук става нещо.” Затова следващия път се скрил в храстите. И що да види? Младият Нароттам се задал с кофа в ръка, пеейки „Харе Кришна! Харе Рам!” и идвал да почисти. Локанатх бил бесен; той изскочил из храстите: „Какви ги вършиш, негоднико?!” „Гурудев, просто искам някак да ти служа.” „Изчезвай оттук! Дал съм обет че никога няма да приемам ученици!”

Сърцето на Нароттам било разбито. Но той си казал: „Нищо, може би следващия път… Аз съм негов вечен слуга. Трябва да се направи нещо.” А Локанатх бил много инатлив в това отношение. Но изведнъж неговите приятели, останалите госвами и другите бхакти започнали да го посещават. И всички започнали да се застъпват за Нароттам: „О Локанатхджи, ти си толкова добър, толкова мил. Виж Нароттам какъв хубав бхакта е, защо не му дадеш милостта си?” „Не, знаете че не ме вълнуват тези неща; вие сте по-старши от мен, вие го поемете.” Накрая след известни спорове, те все пак го убедили поне да му даде даршан. Тогава Нароттам му казал: „Гурудев, аз съм твой вечен слуга.” Локанатх отвърнал: „Да моето момче, може би това е твоето мнение, обаче разбираш ли – дал съм обет да не приемам никого за ученик.” Нароттам обаче рекъл: „Но Гурудев, аз също съм дал обет – че ти ще бъдеш моя духовен учител.” Тогава най-сетне Локанатх се предал. Той казал: „Добре, иди се изкъпи в Ямуна и ела при мен.”

И така, Локанатх Госвами приел един-единствен ученик. Нароттам приел 60 000 ученика. Така че какъв тип ученик искате? И какъв тип гуру искате? Трябва да решите за себе си.