Archives

Calendar

April 2020
M T W T F S S
« Mar    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




20190512_133310

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Въпрос на Гиридхари: Махарадж, въпросът ми е малко сложен; споменахте, че анализът може да убие нашата вяра. Самият Бог е казал – мисля, че в „Бхагавад Гита” 5.4 – че който и път да избере човек, аналитичния или мистичния, ще постигне резултатите и на двата. Познаваме два типа знание – емпирично, примитивно, което е полезно в рамките на специфичните ни нужди; и аналитично, което ни позволява да узнаем природата на нещата и да правим прогнози за бъдещето. Моето впечатление е, че тези видове знание се обогатяват едно друго и това е нещо като възходяща спирала. Кришна казва, че пропадналият йоги въпреки всичко напредва. Така че това не е порочен кръг, а един вид прогресивен кръг. 
Свами Тиртха: Не е проблем, има подходяща употреба за нашия интелект. Никога не съм казвал да изключите ума си. Трябва да включим ума си в нашето духовно търсене. Но по някакъв начин интелектът не е върховният инструмент в нашия подход. Единствено това исках да подчертая. 
Гиридхари: Да, разбирам. Самото знание ли е това, което ни пречи? Например ако знам, че Екадаши носи добри резултати, това може да е извинение за мен да се държа лошо и да разчитам, че постът ще ме пречисти. В знанието ли е проблемът или в начина, по който злоупотребяваме със знанието?
Свами Тиртха: Най-вероятно е второто. 
Гиридхари: Аз вярвам, че знанието само по себе си не е препятствие за нас. Прабхупад ни дава знание. 
Свами Тиртха: Опитай се да разбереш правилно думите ми. Като казвам „знание” може би това не е самата гяна, и определено не е брахма-гяна или атма-гяна божественото познание. Това е представата, в която сме обучени: „Чрез моето разбиране, чрез мозъка си аз знам.” Обаче не можем да прегърнем своя брат или своя любим на теория – това искам да кажа. В този смисъл теорията, интелектът и т.н. не са най-висшият начин да подходим. И това не са камъни в градината на гяна, на знанието; това е възхвала на према, на бхакти. Така че трябва самите ние да разберем и да се опитаме да покажем на останалите, че чрез божествена посветеност може да се достигне до различен слой на реалността. С материално знание ще постигнем материални резултати; с божествено знание можем да постигнем освобождение, което е божествено постижение; обаче с чистосърдечна посветеност можем да постигнем божествена любов. Това са различни резултати. 
Гиридхари: Благодаря! Следващият ми въпрос е защо забравяме, защо не се учим от грешките си? 
Свами Тиртха: Впечатлението остава. Самият ти преди малко каза, че падналият йоги отново ще се изправи и ще учи. Така че и позитивните, и негативните впечатления остават, може би не в съзнанието, но подсъзнателно като сянка те следват душата. Ала едно нещо е сигурно – с карма не можем да надмогнем теглото на карма. Нито с помощта на материалните гуни можем да преодолеем гуните. Но чрез посветеност, отдавайки себе си под божествена закрила, е възможно. В това е въпросът. 
На практика всички ние сме в един дълъг, дълъг процес на обучение. И в този процес на обучение – който изглежда като интелектуален процес – забравата е основен елемент. Защото трябва да забравим всичките си глупави обусловености. Затова ние почитаме забравата. Почитаме божествената лудост. Моля ви, опитайте се да го разберете правилно. Когато стигнем до истинското ниво на познанието, брахма-гяна, виждаме всичко каквото е. И може да прозрете, че Бог е велик, тъй като Той е Господ. Но тогава отново трябва да направим пуджа на забравата. Понеже тъй като сме съвсем незначителни поданици на това божествено царство, царят е много далеч на висок трон, а пък ние сме тук, съвсем изолирани от Него – докато осъзнаваме Неговото величие и позиция, както и собствената си позиция. Но как можеш да играеш футбол с царя? Невъзможно! Обаче малкият принц се катери по гърба му, нали? Защото „Той не е цар, той е скъпият ми баща! Затова мога да го яздя „на конче”. Нима можете да сторите това ако осъзнавате, че това е царят, или Богът? Не можете. Така че божествената забрава е много важен принцип. Уддхава е готов да забрави за своята позиция на приятел в Дварака, за да стане неутрална тревичка във Вриндавана. 

 



Leave a Reply