Sharanagati

Двете нива на съществуване – грубото материално и финото материално – скриват нещо. Те скриват действителността. Макар всичко проявено да ни изглежда изключително реално, не можем да видим нищо, което не е показано. Някой ни показва тази реалност. Всичко навред около нас е наречено природа. Ала кой е господарят на тази природа? Чия природа е това? След като съществува природа, тя би трябвало да има и притежател? Точно както ние имаме определени отличителни черти за своя природа, и ние сме тези, които притежаваме тази природа. Така и материалното покритие като природа също принадлежи на някого. И точно както нашите характеристики скриват, замаскирват духовната ни същност, по същия начин материалната природа покрива своя Бог.

Илюзията или природата има две функции. Едната е аваранатмика – това означава да покриеш с нещо. Тя скрива истината. Илюзията действа по такъв начин: прикрива реалността и вместо нея показва нещо друго. Досущ като един екран в киносалона. Целият филм се прожектира на този екран, изглежда съвсем реалистичен, но всъщност това е просто един бял плат. И знаете, в началото когато били показвани първите късометражни филми – например идващ към публиката влак – когато прожектирали лентата, хората се втурвали вън от киносалона. Толкова реалистичен им се струвал връхлитащият влак. Нашият живот също е като един връхлитащ отгоре ни влак. Изглежда съвсем реалистичен, ала всъщност това са само някакви картини върху екрана на нашия ум. Обаче кой е операторът на прожекционната машина? Това е някой по-висш от нас.

Всъщност казва се, че светът е сън. Ала не сън на хората; те спят, но не сънуват. Този свят е сънят на Бог, Вишну. Всичко се движи и се случва според Неговия сън. Хората имат два вида сънища – добри и лоши. Вишну има само един сън – в крайна сметка добър. Понякога този сън, това материално съществуване, е досущ като филм на ужасите – разтреперва ви; но то не е наистина. Каквото и да съществува е просто покритие, съставено от по-груби и по-фини материални елементи.

Така че тази първа функция на илюзията – да покрива – е много силна. Втората функция е викшепатмика – да отвлича вниманието. Когато се сдобиете с мъничко знание, разбирате: “О, това е просто прожекция върху екрана на ума. По-добре да сменя фокуса си на внимание. Така ще мога да стана оператор.” Това е илюзията – променя, отклонява вниманието ви към нещо друго, което смятате за истинско, но то отново не е. Защото не вие сте операторът. Вие седите в киното с широко отворени очи и уста, и просто гледате филма. Понякога пъхате пуканки и кока-кола в устата си, за да насладите напълно сетивата. Обаче после, когато представлението свърши, ще трябва да си тръгнете. Тази функция на илюзията улавя повечето хора под своя власт.

Ала за да открием реалността, трябва да променим визията си. Не можете да спрете представлението; а и защо да го правите? Но трябва да промените виждането си: да виждате прожекцията, да виждате екрана, да разбирате откъде идва прожекцията, кой е операторът, кой е управителят на киното, и кой е господарят на вселената. Търсете, нека да търсим: кое какво е, кой кой е.

Кришна казва “Аз съм произходът и унищожението на всичко, което съществува.” Думите, които са дадени тук на санскрит, са прабхава и пралая. Прабхава означава сътворение, проявление; а пралая е унищожение – това е непроявената форма на битието. От това разбираме, че независимо дали филмът е започнал или не, Кришна е източникът. Когато прожекцията започне, когато материалната природа се прояви, това е началото на представлението. После щом времето изтече, шоуто свършва. Но цялата тази игра си има предводител; а от нас зависи по какъв начин ще вземем участие в пиесата.

Кришна казва: „О, завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен. Всичко е в Мен, като перли, нанизани на конец.”[1]

Не перлите правят огърлицата, а конецът. Не прожекцията прави реалността, а фината нишка, скрита зад всичко. Нея трябва да търсим. Не се задоволявайте с прожекцията. Търсете, докато сърцето ви намери удовлетворение.