Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




18360330-node-image-upload-darkness

(от лекция на Свами Тиртха, 24.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Живей, обичай, остави. И така, ние живеем духовен живот, обогатяваме опита си с всичките му добри и лоши страни. Стремим се да се научим да изпитваме божествена любов. И след това да оставим; какво е това „да оставим”? Какво трябва да напуснем? Шридхара Махарадж казва: „От земите на недоверието трябва да влезем в земите на сигурността”.

Да напуснем означава, че понякога трябва да се избавим от своите духовни илюзии. Това е много полезно. Не е много лесно, но е много полезно. „Да оставим” означава пълно изоставяне. Сега просто говоря за това; не съм постигнал такова ниво. Казва се, че трябва да се откажем от всички концепции, сарва дхарман паритяджа[1]. Да изоставим всички привързаности! Лесно е да се изостави привързаността към обектите, по-трудно е да се изостави привързаността към партньорите и приятелите. Но да се откажем от привързаността към идеите си, към концепциите си – олеле! Може да си мислите: „Аз съм велик бхакта!” Или може да си мислите: „Аз съм мъничък бхакта.” Да се изоставят всички тези разнообразни разбирания – това е трудно.

Но именно в такива мигове на отчаяние божествената мистерия може да ви се разкрие като проблясък. Имам приятел; той ми разказа, че е направил огромна грешка, почувствал е: „Е, сега се провалих!” И точно в този миг имал откровение! Личен разговор с Бога! И така, каква е нашата цел? Да имаме този пряк досег. А какъв е пътят ни? Нима са провалите, грешките или всички глупости, които можете да извършите? Не, не, не. Мисля, разбирате какво имам предвид – че никога не сте оставени сами. Когато се чувствате силни, тогава не плачете отчаяно. Но когато животът ви рухва пред очите ви, ридаете: „О, Боже мой! Какво се случва? Не ми беше казал това! Очаквах нещо друго. А сега? Дотук се оправях някак с живота си. Но сега всичко се разпада. Вече е Твой ред. Ти се оправяй с живота ми. Аз не мога повече!” тогава незабавно всички риши, муни, йоги, бхакти, цялата парампара, всички предходни участници започват да се усмихват: „Най-сетне разбра! Да! Ето този момент чакахме!” Пресмятали ли сте някога колко доброжелатели имате? Нямате и идея. Понякога учените казват: „Човешките същества са толкова много, те са болшинство.” Не, тези същества тук – те са малцинство. Незначително малцинство. По-добрата и по-многобройната част живеят оттатък. Казва се, че една материална вселена – а тя е доста голяма – е като синапено зрънце. Ако имате голяма торба синапени семена и едно от тях се изгуби, каква загуба ще е? Никаква. Така че това е абсолютно малцинство. Живите същества, всички преживявания, които може да имате тук, всички концепции, които може да имате тук – всичко това е абсолютно миниатюрно в сравнение с божествената, духовната реалност. То е нищо.

И тук можем да имаме един или двама приятели. Това си е доста добра пропорция, ако в живота си имаш и един истински приятел. Който не другарува с теб само докато ти плащаш сметката. Защото докато ти плащаш сметката, ще имаш мнозина приятели. Мнозина лоши приятели, които са до теб само докато те огрява слънцето. Но да имаш истински приятел, който е твой втори аз, дар от Бога – това се намира по-трудно. А да имаш неколцина доброжелатели също е голяма рядкост – такива, които не искат нищо в замяна.

Знам как е, защото съм го изпитвал. Макар опитът да не е най-висшият тип доказателство, изпитвал съм го. Когато съм срещал Шрила Бхакти Вайбхава Пури Махарадж, винаги съм усещал това. Той беше на повече от 90 години. И всеки път, когато се срещахме, едва няколко пъти в живота ми, винаги чувствах тази не просто бащинска, но сякаш дядова обич от него. Въпреки че не съм бил част от неговата мисия, не съм му служил, не съм се навъртал много наоколо; но през цялото време усещах това толкова чисто, толкова любящо внимание от негова страна. Така че това съществува. Тук може да имаме неколцина подобни доброжелатели. Обаче оттатък са мнозина. Всички съвършени души ви очакват. Защото те чувстват, че никога не е достатъчно. Те чувстват: „Малцина сме. Там все още има няколко изгубени слуги. И докато не можем да съберем обратно тези изгубени, избягали слуги, ние не сме щастливи.” В това е нашата надежда и нашата убеденост – че болшинството наши доброжелатели ни очакват.

Затова „да живееш, да обичаш и да оставиш” е приложимо и в духовните дела. Нека живеем за Божествената Двойка, нека Ги обичаме, и нека изоставим всички фалшиви концепции. Живей, обичай, остави. Това е нашата правилна настройка, това е нашата религия.

Сега всички се носят на вълните на божествените чувства. Но позволете ми да счупя този сън. Какво означава всичко това на практическо ниво? „Да оправя разваления прозорец”. Това е практическото приложение на онова, което преживяхте сега. Не бъдете мързеливи готованковци, които се мотаят наоколо и се наслаждават на удобствата на ашрама и мисията. Свършете нещо! Но един човек е достатъчен; ако всички се втурнат да поправят един прозорец, това е друго нещастие. Бъдете добре организирани. Затова се казва: „Трябва да се чувстваш като глупак номер едно пред духовния си учител. Но не се дръж като такъв.” Не се дръжте като такива!

[1] „Бхагавад Гита” 18.66



Leave a Reply