Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)
(продължава от предишния понеделник)
Ачаряван пурушо веда[1] – тези, които имат водач, знаят, че ще намерят пътя си обратно към дома, при Бога. Това е много красива връзка на човешко ниво, прекрачваща и довеждаща ни до божественото ниво. И както обожанието на Майка Ганг е да вземем малко вода от нея и да ѝ я поднесем обратно, да вземем малко енергия от реката и да ѝ я върнем – по подобен начин какво е обожанието на духовния учител? Взимате нещо от него, взимате част от енергията му – но не забравяйте да му я предложите обратно.
Защо? Защото сме научили всичко от нашия учител. Той е бил този, който ни е показал как се поднася инсенс. Били сме толкова невежи, че не сме знаели как да поднесем една пръчица инсенс! Той ни е научил с каква цел са създадени цветята. Понякога ни учи как да готвим. Друг път ни учи как да се храним. Прабхупад – над седемдесетгодишен индийски садху – бил готов да показва на учениците си как се мие пода. И понеже бил много опитен стар учител, той знаел, че животът е труден. Особено ако се опитвате да практикувате някаква духовна дисциплина като млад човек, понякога е горчиво. Затова изнамерил начин – имал голяма кофа, пълна с гулаб-джамун, много вкусен сладкиш. Стотици топчета гулаб, плуващи в гъст сироп – наистина много сладки. И всеки път, когато някой от учениците му се почувствал обезсърчен от твърде голямата дисциплина и от прекалено многото служене, той взимал едно топче и го слагал в устата на ученика – за да го подслади, да му даде по-висшия вкус. Ние имаме низш вкус, съвсем незначителна способност да вкусваме красотата и хармонията на духовния живот; затова понякога се нуждаем от свръхдоза.
Така че естествено е да взимаме от енергията и благословиите на нашите учители, но не забравяйте да ги поднесете обратно. Тогава кръгът е пълен – получавате и давате, получавате и давате.
Затова сме признателни на учителите си – защото те са ни научили на всичко – и се надяваме да ги срещнем и във вечността. Разбира се, затова е нужно да се квалифицираме като добри ученици. Моля ви, ако искате да срещнете своя гуру във вечността, добийте качествата на добри ученици. Когато в следващия живот срещнете духовния си учител, по изражението му ще можете да разчетете доколко добри ученици сте били в този живот. Ако лицето му се озари от божествено щастие, можете да сте сигурни: „Той ще ме приеме и този път”. Но не и ако на лицето му се изпише неприкрит страх: „Леле, пак ли тоя! Не можах да се отърва от него…”
Затова понякога давайте почивка на учителите. „Аз съм твой вечен слуга.” „Бог да ми е на помощ!” Казвам ви, че каквото дадете, това и ще получите. И това не е проклятие – то е реалност, правило. Така че ако отдадете добро служене на своя учител, тогава, когато самите вие станете гуру – както Махапрабху е казал всички да станат гуру – можете да очаквате, че ще получите добро служене.
Но встрани от шегите – това е много красива и много съкровена връзка. И не се ограничава до човешкото ниво. Ние не се посвещаваме на някакъв човек, посвещаваме се на ангел, на Божи пратеник. Начинът да служим на духовния учител е да изпълняваме неговите заръки, да осъществяваме на практика неговите учения за съвършенство. Затова ние не се увличаме в гуруизъм или култ към личността, а искаме да следваме една личностна духовна култура. И затова почитаме Шри Гуру. Шри Гуру е божествена функция. Така че ако се посветим на Шри Гуру, на божествената функция, ще сме винаги в безопасност. И определено ще се срещнем във вечността.
(следва продължение)
[1] „Чандогя Упанишад” 6.14.2