Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Веднъж срещнах един бабаджи, възрастен предан ученик на Бхактисиддханта Сарасвати в Индия. Знаете, в нашата школа за аскетичния начин на живот има две алтернативи: едната е орденът санняс, а другата – орденът бабаджи. Санняс е по-активен живот на пътуване, проповядване, преподаване, срещи с други хора и т.н.; а бабаджи е по-скоро уединен живот. Та този човек беше известен с това, че не е напускал своето място на служене 45 години, не е излизал от селото. На това му се казва баланс! Мисля, че едва ли някой от нас би могъл да следва този принцип – да остане на едно място 45 години. Но да ви кажа, когато съм си у дома в Лудащо имам чувството, че бих прекарал 45 години в София. После идвам тук и си мисля: „Даа, имам чувството, че бих могъл да прекарам 45 години в Лудащо.“
Виждате ли, такива сме си – винаги мечтаем за другото. Официално разбираме, че трябва да сме удовлетворени с това, което имаме. Официално знаем кой е правилният метод да намерим мястото си; но въпреки това мечтаем.
Такава ни е природата; затова казвам, че да стоиш на едно място или да се придържаш към едно служене, което ти е дадено, е много трудно. Защото тогава наистина трябва да надмогнеш себе си. Само си представете да останете на едно място за значителен период от време. Ние сме толкова обсебени от новите неща и новите преживявания, че много пъти чувам от духовните практикуващи, че искат нещо ново. „Толкова много вече все повтарям тази практика. Защо не ми дадеш нещо ново?” Казват: „Животът е скучен, все едно и също се повтаря. Нужно ни е нещо ново, някакво ново преживяване.” Но тогава аз им казвам: „Ами закуската ви? Готови ли сте да се откажете от закуската си, понеже се повтаря отдавна? Всяка вечер си лягате да спите, нали? Не ви ли омръзва?” Трябва да дойдем на себе си. Това не е аргумент – че духовната ми практика си е все същата в последните 25 години. Тя ще си остане същата и в следващите 25 години.
Веднъж срещнах човек, който дойде на наша програма след като не беше идвал 6 години. Преди ни беше посещавал и след 6 години дойде отново. И след програмата беше много неудовлетворен. Каза: „Тези хора още повтарят все едно и също.” Мисля, че от негова страна това беше оплакване, но аз го приех като комплимент. По-добре да не променяме посланието, иначе ще трябва да платим цената. И това е нещо много сериозно, моля ви, внимавайте. Духовният живот не е иновация. Духовният живот е традиция. Затова ние търсим: какъв е правилният метод, какво е правилното място, какво е правилното ми задължение в този живот – за да мога и днес да правя нещата както са според древната традиция. Ако промените съществените неща, последствията ще са огромни.
Напредък означава да усещаш все по-дълбоко същата стара практика. Например, ако прочетете „Бхагавад Гита“ за пръв път, това е откровение за вас. Но ако четете „Гита“ отново и отново, тя винаги ще ви донася нови прозрения. Защото ако приемаме, че тя е живото слово на Бога, тогава това послание ще докосва сърцата ни – в началото, в средата и в края на нашия живот. Напредък означава да навлизаш в дълбочина, все по-надълбоко. Обкръжението си е същото, но възприятието за него става все по-проникновено. Като в тази красива песен[1] от Бхактивинод Тхакур: йе дина грихе бхаджана декхи грихете голока бхая – „Един ден, както вършех обожанието у дома си, ненадейно домът ми се превърна в духовното небе, Голока Вриндавана.”
Ние чакаме този миг – когато виждането ни ще се промени. И да влезем днес в рая, най-вероятно ще останем недоволни. Разбира се, в това има противоречие, защото човек може да недоволства единствено в сегашното състояние на ума си, а с него няма как да встъпите в онова велико царство – така че това реално не се случва. Но постарайте се да разберете: нужно е да развием вътрешен духовен вкус, за да напредваме. И ако тази фина промяна се случи, тогава можем да надмогнем всички ограничения. Мисля, че всички бихме искали такова усъвършенстване в живота си – да намерим вярното си място, да помогнем на баланса в живота си. Бъдете умни и не се опитвайте да компенсирате своите недостатъци и грешки с пресметливост. Но се стремете да откриете… не харесвам израза „революционен метод“, обаче начин, по който да решите проблема из един път.

(следва продължение)

1. „Шудха-баката чарана-рену“ от неговия сборник с предани песни „Шаранагати“