Archives

Calendar

May 2022
M T W T F S S
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 сутрин, София)

Тези дни трябва да обърнем малко повече внимание на теорията на нашата вяра. Макар че ние се опитваме да следваме различните стъпки на божествената мистерия –  а нима за мистерията може да се говори?! Мистерията не е за говорене, а за усещане. Затова трябва да намерим такова обкръжение, такива обстоятелства, които ни помагат да доловим мистичното преживяване. И няма значение дали откровението е малко или голямо. Дори най-мъничкото надзъртане в божествените тайни ще взриви съзнанието ни. Защото в сравнение с онова, което сте усещали дотогава, ще добиете малко разбиране за нещо напълно различно.

При все това ние се стараем систематично да изучаваме тази божествена мистерия. Специално нашата традиция учи за взаимоотношенията с Върховния Бог или с Божествената Двойка. Нима е възможно да се говори за любовта? Възможно е, но това не е любовта. Нещо различно е. Това отново е нещо, което трябва да усетим, да практикуваме. Не е достатъчно просто да говорим за божествената любов; нужно е да я доловим, да вкусим капчица от този нектар.

Един от най-големите приноси на предходните ачарии и Махапрабху за нас е теорията за раса. Раса означава есенцията, същината на нещо – като мъзгата на цветето. Виждате, това е нещо много кондензирано и много нектарно. В художествен смисъл, в естетиката, раса е емоционалната изразност в изкуството. Например обич, ненавист, страх, вдъхновение – това са различни раси. Ала в теоретичен смисъл раса е качеството на връзката между човешкото същество и Всевишния.

Разбрахме, че умиротвореното и неутрално отношение, шанта-раса, донася стабилност на съзнанието – вътрешен покой, където вече няма конфликти. Но там не се проявява кой знае каква деятелност, затова стъпка по-нататък е служенето, където отвъд това уравновесено състояние на съзнанието, извършваме и някаква дейност. А сега можем да стигнем и до следващата стъпка в преданите взаимоотношения – приятелството.

Какво е усещането да имаш приятел? Хубаво чувство е, нали? Дори на обикновеното човешко ниво, да имаш приятел, с когото можеш да споделяш – просто да знаеш, че го има, това радва сърцето ти. Няма нужда нищо да се прави. Отново шанта – „липсва действие, а съм удовлетворен”.

Имаме ли много приятели? Е, хора наоколо имаме. Особено докато вие плащате сметката; тогава ще имате голяма компания. Обаче когато се нуждаете от нещо – знаете, казва се „Приятел в нужда се познава”. Всъщност лошият приятел е като сянка, винаги е с вас – докато сте в светлината. Ала само щом попаднете в беда, той изчезва.

Така виждаме, че дори в човешките взаимоотношения приятелството е нещо много ценно, нещо много хубаво, което да притежаваш – рядко като скъпоценен камък. Но нека направим стъпка по-нататък. Ако то е толкова хубаво и удовлетворяващо на човешкото ниво, какво да кажем за приятелството на божественото ниво?

В добри отношения ли сте с Бога? Надяваме се да е така. Не знам вие каква обратна връзка имате, но приятелството е взаимност. И мисля, че това е много хубав стремеж, духовна цел – да постигнем такива добри отношения с Върховния. Сигурен съм, че днес сутринта всички сте се погледнали в огледалото и сте определили своята мотивация, своята амбиция, своята практика и своята цел. Да се постигнат такива добри взаимоотношения с Бога е нещо много висше, много престижно.

(следва продължение)



Leave a Reply