Calendar

June 2019
M T W T F S S
« May    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




humility

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Моят въпрос е за смирението, понеже знаем, че смирението е най-краткият път за постигане на целта. Какво трябва да е отношението ни към различните групи – ваишнавите, останалите хора, Бог? Какъв трябва да е подходът ни в смирението?

Свами Тиртха: Трябва да сме смирени в смирението си. Знаете ли, понякога някои проповедници говорят за тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”[1], но са готови да се впуснат във всеки спор или клюка за другите. Влизат като генерали в стаята и изнасят много тежка лекция – за смирението. Не забравяйте, хората обикновено говорят за слабите си места. Ако някой набляга твърде много на тази или онази специфична тема, може би самият той има проблем с това. Затова аз обикновено говоря за смирената посветеност към Бога, тъй като тя е нещо много трудно за мен. Но се надявам, че повтаряйки тази тема, нещичко ще достигне и до мен.

Смирението е много могъщ принцип, съгласен съм. Затова трябва да сме много внимателни как да го прилагаме правилно. В този смисъл насоката на Шрила Шридхара Махарадж е много полезна, понеже той казва: „Не бъдете смирени с глупаците. Смирението трябва да се упражнява в компанията на ваишнавите.” Той казва, например, крадец идва в храма и понеже си смирен, му казваш: „Хубаво, че събра всичко от олтара, но не забравяй и парите на храма, вземи и тях.” В името на смирението. Не, ще вземеш тояга и ще го прогониш – в името на смирението!

Така че трябва да се научим как да прилагаме смирението правилно. Всред ваишнавите виреят известни страхове. Например, може да си мислите, че да не си съгласен с нещо е апарадха. Не, не е. Да имаш различно мнение и да го изразиш по хубав начин – няма нищо оскърбително в това. Не е обида да имаш мнение. И ако дадете мнението си, а отговорът е: ”О, това е апарадха!” не го вярвайте – стига намерението ви да е чисто и да следвате правилата на етикета. Вие познавате сърцето си. Ако сте глупави скандалджии, винаги готови да създават проблеми – разбира се, не говоря за това. Но ако по някои въпроси имаме определени убеждения, не е апарадха да изразим несъгласието си.

Нека ви разкажа една история. Веднъж един духовен учител казал на свой ученик: „Искам да отидеш при този и този друг мой ученик, имам проблеми с него. Кажи му, че му отнемам името и джапата. Той вече не е мой ученик. Отхвърлям го. Моля те да му кажеш това и да ми донесеш джапата му.” И така, нашият човек, като покорен слуга на учителя си, отишъл при своя духовен брат. Знаел какво послание носи, но познавал също и науката на политиката. Затова не започнал с четвъртия принцип – насилието, а тръгнал от първия – да се държи добре, приятелски. Започнал разговор и в крайна сметка нашият човек разбрал, че другият не е против техния духовен учител, а просто е слаб и има някакви проблеми в личния живот. И накрая взел решение да не му отнема посвещението, да не му отнема джапата, да не му отнема името.

Като се върнал при духовния си учител, гуру попитал: „Направи ли каквото ти заръчах? Отне ли му името? Къде е джапата?” а той отвърнал: „Не, не изпълних заръката ти.” Обикновено трябва да изпълняваме заръките на своя духовен учител, нали? При това той бил много отговорен бхакта – защото това е отговорна задача, не е просто „измий пода”, а е нещо сериозно. Гуру попитал: „Защо не я изпълни?” и той започнал да обяснява: „Ами, стана така и така, аз разбрах позицията му и проумях, че той като цяло е добър, това просто е някакъв временен недостатък.” Тогава гуру казал: „Браво, сине мой. Много съм щастлив, че не изпълни заръката ми.”

И това е много конкретен случай. Не е просто да имаш различно мнение по даден въпрос. Това е директно опълчване срещу инструкцията – „Направи го”, а ти не го правиш. Но един истински учител би бил удовлетворен при такъв случай. Именно затова той казал: „Браво, сине мой.” Защото въпросът не е да се изтезава другия, а да се стигне до истината. А можем да стигнем до истината като проумеем ситуацията по-добре – събирайки повече информация, проявявайки приятелство, показвайки повече готовност за споделяне – тогава мисията е изпълнена. Разбира се, не казвам при всеки удобен случай да се правим на по-умни от духовния си учител и да се опълчваме на напътствията му – не. Но стремете се да разберете същината.

И така, смирението е много, много могъщ принцип. Затова и трябва да го прилагаме правилно. Но ако възпяваме светите имена, това ще ни помогне да разберем как да постъпваме както трябва. Виждал съм това в практиката на Шрила Прамадвейти Махарадж. Забелязал съм, че когато има някакъв конфликт, когато трябва да се вземе някакво решение, той замълчава, мантрува няколко кръга и след това дава мнението си. Това е, което трябва да следваме. Винаги се стремете да поканите божественото в ситуацията – тогава ще можете да я решите добре.

[1] „Шикшащака” 3



Leave a Reply