Sharanagati

Въпрос на Премананда: Имам въпрос във връзка с емоциите. Попаднах на един текст за материалните емоции, където те бяха описани от материална гледна точка. И ставаше ясно, че в основата си повечето от материалите емоции се намират под влияние било на раджа, било на тама-гуна. Единствено спокойното, умиротворено състояние е саттвично. Стигнах до извода, че ако искаме да практикуваме бхакти-йога, тогава ако въобще си позволяваме да изпитваме материални чувства, не бива да слизаме под това ниво. И така, практикуващият най-напред трябва да намери начин да пребивава на тази щастлива, саттвична платформа, което изисква много усилия да бъде постигнато в ежедневния живот. Въпреки всичко, това трябва да бъде минимумът. А нашата цел е по-висша от тази. Така че, за да се постигне поне този минимум, стигнах до извода, че човек трябва по някакъв начин да интегрира, да хармонизира живота си и да направи така, че идеалите му да се проявяват навсякъде. Не бива да допускаме нищо неистинно от по-низша природа където и да било в нашите взаимоотношения и във всичко. Как бихте коментирали това, просто да изясним тази картина, ако е възможно.

Тиртха Махарадж: На първо място, основната характеристика на саттва не е само щастието. Съществува и знание. Без знание няма щастие. Така че не се опитвайте да бъдете саттвични по начин, по който да се наслаждавате на щастието, без да си направите труда да се сдобиете със знание. Основните характеристики на саттва-гуна са знание и щастие. И всъщност, това са и основните проблеми, свързани със саттва-гуна. Защото саттва-гуна си е гуна, въже, което те обвързва. То те възпира, препятства свободата ти, понеже е гуна. Нима това означава, че за да надмогнем саттва-гуна трябва да бъдем лоши? Как да надраснем добродетелта – като бъдем лоши, като вършим неправилни неща или се държим глупаво? Да сме страдащи глупци? Не, не това е пътят. Но ние трябва да пречистим дори саттва. Това е една забележка.

Другата забележка е, че това не е механичен процес – веднага щом почувстваш нещо или понечиш да реагираш на нещо, изваждаш своята „Бхагавад Гита”, поглеждаш в Седемнадесета Глава: “Това носи малко тамастично влияние, затова няма да постъпя така.” Или пък следващият път си казваш: “Ммм, това е достатъчно саттвично, мога да го направя.” Това не е механичен процес. Попаднеш ли в дадена ситуация, нямаш време за четене на „Бхагавад Гита”. Трябва да действаш, да вземеш решение. Затова ни е нужно обучение. И трябва да се отдадем на някакъв по-висш авторитет. Защото докато се намираме на нивото на гуните, на която и да било гуна, сме на ниско стъпало. Затова трябва да се отдадем на по-висш авторитет, на Господаря на гуните. Не е достатъчно просто да станем саттвични. Нека това се случи на останалите, на общата маса от хора. Но нашият стремеж е да се изпълним с бхакти, не просто със саттва. Отдайте се на по-висш авторитет и тогава ще можете да решавате проблемите на по-ниските нива. А естественият резултат, естествената последица от тази по-висша отдаденост ще бъде, че ще станете по-сатвични. Съвсем просто е. Развивайки по естествен начин бхакти, ще се извисите.