Sharanagati

Можем да продължим нашата дискусия за природните закони, касаещи различните елементи и аспекти на живота ни. Започнахме във връзка с вярата – как енергиите на природата влияят върху вярата на човека, а също върху храната и начина му на мислене. Така че каквото и да приемаме, то ще има своето въздействие – и храната за стомаха, и храната за мозъка. Нека видим какви други въздействия има.

“От жертвоприношенията жертвата, извършена в съответствие с напътствията в писанията, като дълг, от някой, който не желае награда, е с природата на доброто. Понякога жертвите и ритуалите се извършват за издигане в небесното царство или заради някаква материална облага в този свят. Подобни жертвоприношения или ритуалистични изпълнения се счита, че са с природата на страстта. А всяка жертва, извършвана без зачитане на напътствията в писанията, без раздаване на прасадам [духовна храна], без възпяване на ведически химни и възнаграждение за свещениците, и без вяра се счита, че е в гуната на невежеството.”[1]

И така, тук добиваме известна информация за жертвите, които извършваме. Ако жертвата ни е в гуната на доброто, ние следваме писанията и напътствията, прославяме Бога, съблюдаваме инструкциите, касаещи време, място и обстоятелства, и го правим съвсем безкористно.

Но нека започнем с основния термин – жертва. Защото докато не разберем какво е жертва, как можем да конкретизираме качествата на жертвата. Жертвата тук е наречена ягя. Какво е жертва?

Кришна Прия: Да се откажеш от нещо, съзнателно.

Тиртха Махарадж: Несъзнателно също има жертва, но можем да я наречем „горчива жертва”. Да, нещо, което не е за нас, нали?

Хари Лила: По-специално, за Бога.

Тиртха Махарадж: Правилно.

Ямуна: Тя може да има някаква ритуална форма, но може да има и скрита форма, да бъде лична жертва.

Тиртха Махарадж: Това е като обет. Но най-общо казано, в основата си жертвата е ритуално действие, при което изваждаме нещо от светската му употреба и по някакъв начин чрез унищожаване на този обект, който е изтеглен от материална или нормална употреба, го посвещаваме на Бога. Обикновено на тази планета Земя нещата са осигурени на хората и някак ги вземаме, жертваме ги чрез ритуал и ги посвещаваме на Бога. Това е израз на вяра, понякога е израз на молба за изкупление или стремеж да се постигне нещо. Понякога може да е заместваща жертва – например, не жертвате себе си, а някой овен, което е много лесно. Той умира, а аз продължавам да живея – практична жертва, а?

Но ако добием настроението да жертваме – че нещо трябва да бъде дадено, да го кажем съвсем просто, нещо трябва да бъде дадено, посветено – тогава ще разберем, че жертвата не е за западното Кали-юга общество на наслаждението и сетивното задоволяване. Консуматорското общество иска да пожертва нещо на олтара на консумацията, не на Божия олтар. Научени сме от съвсем ранно детство да използваме и да се наслаждаваме на благата в света – без да плащаме каквато и да било цена. Имам предвид на космическо, на божествено ниво. Защото на материално ниво се налага да плащате цената. При все това забравяме да я платим в божествен смисъл. Например, натискате копчето и лампата светва. Отваряте кранчето и водата идва. Не винаги, но обикновено така става. Но, използвайки всички тези енергии, в края на месеца ще намерите един красив плик в пощенската си кутия. И ако забравите да направите тази жертва, идва край на потреблението на тези блага. Натискате копчето и няма светлина, Завъртате крана и няма вода.

Въпреки това забравяме да платим мъничка цена на божествеността, която осигурява всички тези различни енергии. И Кришна не се нуждае от парите ви. С мъничка молитва можете да се отплатите за благословиите Му. Нито молитва, нито цветя, нито благоухания… Не бъдете такива скъперници! Защото, знаете ли, вселенската система е толкова неизбродна, че последиците не са толкова непосредствени. Когато забравите да поднесете инсенс сутринта, през деня да няма храна за вас – не, не е толкова пряко. Но рано или късно безкористността на Бога също се изчерпва. Затова трябва да се научим да правим жертви.