Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016, сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Шримад Бхагаватам” е плод. Плодовете са сладки. Как може да се прецени дали един плод е наистина зрял или не? Ако е накълван от човката на папагал, можете да сте сигурни, че е сладък. А плодът на „Шримад Бхагаватам” излиза от „човката”, от устните на Шукадева Госвами.

Папагалите се считат за нещо много ценно в нашия процес. В Индия, а също и във Вриндавана, има много папагали. Те са зелени и много шумни. При все това техният шум никога не дразни. И защо ги ценят толкова много? Защото те предават съобщения. Когато Радха и Говинда не могат да се срещнат, Те искат да общуват. А това е доста сложно под надзора на семействата, обществените привички и т.н. – за Тях е невъзможно да се срещнат. По онова време не е имало мобилни телефони. Но им е било нужно някакво общуване. И Те са избрали папагалите за Свои пратеници. По това се вижда колко сме деградирали ние в Кали Юга. Вместо зелени папагали, използваме черни телефони. Онова е жив пратеник, а това – мъртъв предмет. Но хората пак ползват месинджър със същата цел – за любовни послания. Само че посланията, които изпращате, трябва да отразяват победата на дхарма над адхарма, победата на духа над материята, победата на истината над илюзията. Защото това ни дава Шукадева Госвами в „Шримад Бхагаватам”. Той е станал по-вкусен от преди, макар да е бил наслада за всички, дори за освободените души.

Пибата бхагаватам раса[1]. Пибата – пийте, вкусвайте нектара на „Бхагаватам”. А как можете да пиете нектара на „Бхагаватам”? През ушите. Така със слушателите се случва мистична трансформация. Премахнали сте резетата и сте отворили още повече ушите си. Това е мистичната промяна, от която се нуждаем, за да можем да превърнем тази ограничена материална конструкция в духовен приемник. Духовен приемник на трансценденталното послание. И както в първия стих имаше един много важен израз, сварат – независимият Бог, тук е споменато друго много важно нещо – расика. Расика –  „тези, които умеят да вкусват раса.”

Това е много деликатна част от духовното отглеждане. То не е бой в джунглата, а много фина страна на духовното култивиране. То е търсене на съкровище. Да вземем един пример от насърчаването на раса: преданите на Махапрабху били толкова чувствителни, че когато и да срещнели Махапрабху, техния възлюбен Господ, незабавно съумявали да разберат и усетят специфичното емоционално настроение, което вкусвал в момента. И можели да цитират подходящите шастри, шлоки и раса истории. Когато Махапрабху бил навлязъл прекалено надълбоко в настроението, те започвали да цитират нещо, което да Го успокои. А когато бил твърде пасивен, цитирали нещо, което да Го развълнува. Винаги в съответствие с Неговия вкус. Виждате какви дълбини на пречистен сетивен подход. Не „Аз идвам с моите проблеми”. Не – „Аз идвам да Ти служа според Твоето желание”. Когато идвате с проблемите си – това е боят в джунглата. А когато разберете нещичко за този раса подход – това е търсенето на съкровището. Така че изберете сами дали искате да сте партизани в джунглата или ловци на съкровища. А ако изберете да сте сред ловците на съкровища, елате с раса, не идвайте с торбата си с проблеми.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.3