Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Мъдрите учени са описали подтиците на родителската обич към Кришна у по-възрастните от Него по следния начин: „Върховният Бог, чийто цвят на тялото е досущ като синкав, току-що разцъфнал лотосов цвят, чиято снага е много деликатна и чиито лотосови очи са обрамчени от разпилени коси с черния цвят на пчелите, вървеше по улиците на Вриндавана, когато майка Яшода, любимата съпруга на Нанда Махарадж, Го видя. На мига от гърдите ѝ бликна мляко, обливайки цялото ѝ тяло.”[1]

Ето това е нещо, което бащата не може да направи. Съгласен съм. Но какво означава то? Че нещо отвътре трепва, неустоимо. Първо е вътрешното чувство, едва сетне е телесното проявление. Вие сте бащи и майки, знаете по-добре – когато видите детето си за пръв път, нещо ви трепва отвътре. После ви спохождат и всички останали симптоми, но първо е това трепване на душата. Обичаме децата си, независимо дали децата ни обичат. Така че ние сме на куката. Те се радват на свободата си, но като бащи и майки би трябвало да сте разбрали, че с вашата свобода отдавна е свършено. Ала нима това не е сладко? Виждам бръчки на челата ви, ала въпреки това мисля, че е сладко. Защо? Защото така или иначе трябва да служим на някого в този живот. Това е животът – да служиш, да се посветиш на някого. Тогава защо да не е на тези, които обичаш?

Когато имаш едно дете си мислиш: „О, имам всичко. И съм толкова зает.“ После идва второто дете и си казваш: „Сега съм по-зает.“ Дойде ли третото си изгубен. Но едно дете е добре, две деца е по-добре, а три са минимумът. Наистина! Ако двамина могат да създадат само един – какво е това? Не е умножаване, а загуба. Двама да създадат двама е добре. Обаче има двойки, които нямат деца, освен това има и аскети. Кой ще се погрижи за тяхното умножаване? Така че трябва да имате поне три деца.

Баладев: Казахте, че на третото дете си изгубен; а какво става с четвъртото?

Свами Тиртха: О, тогава любовта ще се преумножи. Наистина е така; ако пресметнете, това е умножение. Поколението е не просто за заместване, а за преумножаване – да дойдат повече души, които да извървят духовния си път. Пък след това ще се появят и вашите внуци и внучки. Веднъж започнахме да броим с Ишвара внуците и внучките. След 40 се отказах.

„Изброяват се някои специфични неща, предизвикващи родителската обич към Кришна, като тъмния цвят на кожата Му, който е много привлекателен за очите, благоприятните черти на тялото Му, кротостта Му, ласкавите Му слова, простотата Му, свенливостта Му, Неговото смирение, постоянната Му готовност да отдава почитания на по-възрастните и Неговата щедрост. Всички тези качества провокират екстатичната родителска любов.”[2]

И така, нещо ни докосва. Образът, присъствието, надеждата, настроението, постъпките. Не казвам, че това, което усещаме тук, на тази планета Земя, е еднакво с духовната реалност, но ни дава представа за нея. Тези ежедневни взаимоотношения са много повече от обикновени действия. Затова можем да кажем, че са мистични преживявания. Защото мистичното преживяване минава отвъд обикновеното пряко значение. То разкрива нещо скрито.

Така че ако можете да гледате на своите човешки взаимоотношения от божествена гледна точка, тогава всичките ви дни ще се превърнат в мистично преживяване. Тогава няма да се изгубвате в дисхармонията на отношенията и случките, но ще можете да наблюдавате: „Да, Рупа Госвами е бил прав – всеки път, когато видя детето си, трепвам”. Така е, каквото е написано тук е вярно! Вярно до последната дума, до последната буква.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 43

[2] „Нектара на предаността“, Гл. 43