Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




radha-rupa

Истинската религия е нещо много важно. И тъй като живеем в преходен период, винаги трябва да търсим нови начини да изразяваме своите религиозни чувства. Ние търсим съвършенство, така че трябва да намерим пътеката на съвършенството. Затова ще се фокусираме върху една песен[1], говореща за тази пътека на съвършенството. Тази песен описва обичайното състояние на човешкото същество – ние сме в много паднала, много низша позиция. Но не сме безнадежден случай, защото е дошъл спасител. Всъщност, пътят на освобождението е очертан, показан е от Бога. Пътят на съвършенството не е измислен от хората, той е даден от Върховния Бог. Но като хора, ние слабо разбираме Божията воля, затова Му се налага да я изразява много ясно. И затова избира специални личности – като спасители, проповедници, пророци и учители – да разпространяват истината и да помагат на хората да намерят пътя обратно към дома, обратно към Бога.

Първите стихове говорят за това – че някой е дошъл да спаси и нас. Защото всички същества имат едно рождено право – вие също, всеки един от нас. Ние имаме рожденото право да сме част от божествената хармония. А какво преживявате ден след ден вместо тази божествена хармония? Понякога виждаме не точно слънчевата страна на живота, ала при все това ние имаме правото по рождение да бъдем част от божествената сфера. Някой трябва да ни покаже как да стигнем там, как да получим своя дял от това божествено наследство. Някой, който знае тайната как се прави.

Обикновено хората си мислят, че плодът на религията е освобождение или съвършенство. Но тук стихът описва нещо далеч по-висше. Тук се казва, че “екстатичната любов към Бога се раздава безплатно”. Не просто съвършенство. Опитайте се да разберете, “просто съвършенство” – та съвършенството е толкова висше! При все това, в сравнение с предела, или по-скоро с безпределния предел на божествената любов, то е просто незначително. Божественото блаженство, радостта на душата е толкова далеч отвъд простото съвършенство. Някои от нашите божествени учители са написали, че досега някак сме прекарвали дните си, оцелявали сме в живота си по един или друг начин в търсене на съвършенство, вървейки по пътеката на съвършенството. Но сега с това време е приключено. “Шримати Радхарани, без Твоята милост не мога да издържам да живея вече дори за миг.”[2] И е съвсем очевидно, че вие, българите, идвате от бреговете на Ганг, защото пазите спомена за тази прекрасна млада девойка Радха.

Ямуна: В нашите песни грозна Рада няма.

Свами Тиртха: Разбира се! И ако видите тази прекрасна Радха, ще бъдете щастливи. Така че блаженството идва от Нея. Значи ако срещнем тази красива божествена партньорка на Върховния Бог Шри Кришна, тогава това вътрешно щастие, тази съкровена хармония определено ще се проявят.

Съвсем накратко казано, това е версията какво има отвъд съвършенството. Оттатък освобождението ни чака нещо далеч по-висше. И мисля, всички сме съгласни, че искаме да вземем своята част от това божествено наследство, където екстатичната любов към Бога се раздава безплатно. Да, ние жадуваме да бъдем там! Но по-бавно, по-бавно, скъпи мои, защото има и някои изисквания. А именно шаранагати – пътя на отдаването, на посветеността. Пътят на посветеността ще ни отведе до тези изключително интензивни божествени чувства и тази отдаденост е самият живот на истински предания”. А след това са описани шестте елемента на шаранагати: смирение и посветеност; вярата, че Кришна е наш поддръжник и закрилник; и също практикуване на благоприятните дейности и въздържане от неблагоприятните.

И защо тези шест процеса са толкова важни? Защото Кришна ще се вслуша в молитвите ви, ако се стремите да търсите подслона Му посредством тези шест процеса.” Търсенето на Бога е смисълът на човешкия живот. Обаче как да го извършваме? Това е главният въпрос. И също: как да израснем от ниво търсещ до ниво намерил? Не сте ли срещали хора, които казват: “О, аз съм търсещ. Стоя на пътя и съм открит.” Мнозина го казват, нали? Но съвсем малцина първо на първо действително го имат предвид, а още по-малко са онези, които имат някакви истински духовни постижения.

[1] “Шаранагати” от Бхактивинода Тхакура

[2] „Вилапа Кусуманджали” 101 от Рагхунатх дас Госвами



Leave a Reply