Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Как да култивираме приятелство в преданост? За това трябва да станем ваишнави. Как инак бихме могли да култивираме ваишнавско приятелство? А знаете ли кой е ваишнава? Ще ви кажа едно определение: „Ваишнава е този, у когото вече са се развили всички трансцендентални добри качества.” „О-о! Досега считах и себе си за ваишнава…” Какво да правим тогава? Следващата част обаче е малко по-щадяща, защото: „Всички божествени характеристики на Кришна стъпка по стъпка се развиват и разкриват у ваишнавата. Това нравствено, вътрешно духовно развитие се дължи на неговата посветеност и нерушима вяра във Върховния.”

И така, има различни степени ваишнави. Един се старае да постигне съвършенство, а друг вече е съвършен. Няма значение дали сте на това или онова ниво – просто продължавайте. Чрез тази нерушима, неотстъпна вяра и посветеност, всичко ще ви споходи.

Не можем сега да обсъждаме 26-те различни качества на ваишнавата, но едно от тях е, че той е приятелски настроен, има приятелско разположение.

Приятелство с Бога – как да постигнем това, как се случва? Знаете, казано е в Упанишадите, че на дървото на тялото, на главния клон, сърцето, седят две птички. Едната е душата, а другата Свръхдушата, Параматма. Това е един начин: когато душата насочи вниманието си към своя приятел, Параматма, тогава ще последва и промяна в посоката на живота. И така, Всевишният е ваш приятел в облика на Параматма, винаги е с вас. В този смисъл Той е неутрален към вас – оставя ви да вършите всички глупости, всички грешки. Ако изразите готовността си, Той ще ви и напътства, но ако желаете можете да се наслаждавате на свободата си. В този смисъл Той е неутрален. Ала имате и друг приятел. Отвъд Параматма съществува Бхагаван. А Бхагаван не е неутрален приятел. Той е пристрастен, благоразположен е към Своите предани. Харесва всички, но преданите харесва повече. Да имате такъв доброжелателен приятел, който не е просто неутрален, търпящ всичките ви глупости, а който активно се стреми да ви помага – мисля, че това е по-висша степен на божествено приятелство.

А какво да кажем за приятелството като предано служене? Приятелството се нарича силна обич. Тоест, приятелството не е слаба обич. Затова то е повече от просто желание за служене. То е една от основните раси. Приятелското отношение към Всевишния е следното: то е стабилно, постоянно, установено състояние на предано служене и заради признаците на екстатичните чувства и взаимовръзка с Него, това приятелско отношение се проявява по зрял начин.

Кои са факторите, които провокират това приятелско разположение? Замислете се как е в нашия човешки опит. Кое би обогатило приятелството? Присъствието на вашия приятел, нали? Това много засилва чувствата. Понякога, разбира се, раздялата също усилва чувствата, но личното присъствие подхранва приятелството. В случай, че нямаме този пряк досег, има множество различни видове вдъхновение. В случая с Кришна, например, Неговото име е източник на вдъхновение; Неговият облик, Неговите принадлежности. Казано е: „Прекрасната форма на Кришна, Неговото силно и здраво тяло, благословените знаци по тялото му, Неговото красноречие, мъдрите Му напътствия, Неговата гениалност, познанието и милостта Му, Неговото рицарство, поведението Му като любовник, Интелектът и опрощението Му, привличащата Му сила, Неговото богатство, и в края на краищата Неговото блаженство и щастие са източниците на вдъхновение за приятелството.”[1]

(следва продължение)

[1] От „Нектара на предаността”, глава 41