Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махараджa, 25 ноември 2006)

Вярата е естествено измерение за човешките същества. Без вяра не можем да наречем човека човек. Говорили сме вече за вярата. Има различни становища по тази тема. Съществува класическото определение: вяра е твърдата убеденост, че служейки на Кришна, изпълняваме всички останали цели. Звучи малко теоретично. Това е дефиниция според таттва, таттва означава  принцип. Най-напред трябва да научим тази дефиниция – че служейки на Бога, изпълняваме всички други цели в живота. Ако се съгласим по този въпрос, това си има своите последици. Обичайно си мислим, че служейки на себе си осъществяваме всички останали цели. Това е скритият подтик на човешките същества да се представят за Бог. Защото според тази дефиниция подобен род мислене касае Господа.
Всъщност, ние подхванахме дискусията от средното ниво, понеже за повечето хора вяра означава да вярвам нещо, което не знам. Не е ли така: не знам, затова вярвам. Материалистът ще каже: „Ще повярвам ако видя.” А духовният човек ще рече: „Ще видя ако повярвам.” Същите думи в различна последователност – и значението е напълно различно.
За нас вярата не е несигурно убеждение. Не е нещо, което не знам и затова просто го вярвам. Не – тя трябва да бъде поне твърдата убеденост, че служейки на Бога, изпълняваме всички останали цели в живота. Но отвъд тази теоретична дефиниция съществува и расика обяснение, обяснение според вкуса. Това е неувяхващият стремеж да бъдем свързани с онзи извор, от който блика божественото щастие. О, какво неочаквано определение за вяра! Извор от който струи божествено щастие?! Да бъдем свързани?! И свързаността с този извор е неувяхващо вдъхновение?!
Такава трябва да е вярата ни – жива. Това е истинска вяра, истинско преобразяване – когато вярата ни оживее. Не е достатъчно на теория да сме убедени че да, има Бог, но същевременно да се съмняваме: нима Той съществува?! Има Бог, но дали съществува?! Не по този начин! Това трябва да е жива опитност. Отвъд теоретичната убеденост важно е да усещаме Бога. Обаче как да получим подобно дивно преживяване? Как да го постигнем? Отворете се за божествената милост! Недейте да се криете, бъдете смели!
Най-напред нека изучим началните нива на тази наука. След това трябва да бъдем практикуващи; и рано или късно трябва да стигнем до майсторска степен. Майсторска степен не в смисъл, че „сега вече вярата ми е съвършена”,но в смисъл, че „мога да я прилагам на дело в живота си.”
И ако наистина вярата прави от човека човек, значи трябва да отглеждаме вяра. Как да култивираме вярата си? Отначало сме изпълнени със съмнения: “Защо пък да вярвам? Това напълно противоречи на условията в живота ми. Четях си бавничко трийсет години, а сега искат да ме научат на бързо четене?! Защо да вярвам на това? Имам си своята обусловеност. Привързан съм към нея. Защо да я изоставям? Защо да вярвам, че този метод работи?” Ако дадете мъничко доверие на процеса, ще го изпробвате. И не забравяйте, обусловеността на илюзията е много силна! Тя е много силна, добре си изпълнява задълженията. Целият свят се опитва да ни научи, че принадлежим тук, че това е нашият дом. И тогава хората на вярата ще започнат да ни обясняват: „Може и да сте тук, но това не е домът ви. Намерете своя дом, намерете пътя си към дома, обратно при Бога.
Всъщност можем да кажем, че религия означава да превърнеш къщата в дом. Чувствате ли разликата? Тук сме безпомощни. Безпомощни като риби на суша. Трябва да открием естествената си среда, уютния си дом. Затова най-напред нека дадем мъничко вяра на процеса – нека пробваме – напук на всички лоши и ограничени обусловености, които имаме в живота си. Всичко ни казва: „Стреми се към наслаждение!” А идва някой с думите: „Стреми се да служиш”?! Това е противоположно послание! Смайващо послание!“Бъди по-смирен от стрък трева. Бъди по-търпелив от дърво. Бъди готов да почиташ всички, без да очакваш уважение към себе си. Така ще можеш винаги да възпяваш святото име.” * Звучи многонепрактично. Но това е доказателство, че вътре се крие нещо. Ако разликата между обичайния жизнен стандарт и проповядваното е малка, не вярвайте на това. Но ако чуете нещо което е невероятно, непостижимо – устремете се към него! Както казват нашите учители, ако ще ходите на лов, нека е за носорог. Недейте да ловите дребни зайчета. Екипирани сте с огромна картечница, със специални очила за нощно виждане, носите кама като на Рамбо – прицелвате се в мишената и улучвате малко зайче?! Нелепо е, скъпи мои! Не, отидете на лов за носорог.
Не си поставяйте твърде ниска цел в живота. Защото една страна на човешката натура е да има вяра. Но друга нейна страна е да се проваля. Така че, ако си поставите ниска цел, ще я пропуснете. Поставете си висока цел! Може би поне нещо ще постигнете.
Например, гуру идва и ви дава предано служене. Едно служене. Тогава имате шанса да вложите целия си талант да си намерите извинения, успявайки да обясните и на него, и на себе си, че “Гурудев, точно това специфично служене е невъзможно да се изпълни.” Но, ако гуру е достатъчно хитър, той ще ви даде десет, или сто различни видове служене. Той много добре знае, че няма да ги свършите и стоте. Но дори с половината да успеете – това са петдесет постижения. Ако имате само едно служене и не го изпълните – това е стопроцентов провал. Но ако имате сто ангажимента и успеете поне с половината – това е петдесет процента успех! Затова учителите работят на този принцип. Твърде са щедри, ангажирайки учениците и им възлагат множество трудни задачи. Поне някои трябва да свършим.
Това е вяра – когато невъзможното се превръща за нас в нещо естествено. Сега се смеете! Но това е вярно, скъпи мои! Вярно е! Нима някога сте вярвали, че ще имате възможността да възпявате светите имена на Бога?! Давате ли шанс на чудесата да се случат в живота ви? Или сте дотолкова силнообусловени, че се съпротивлявате на всяко чудо?! Нека сме готови, нека дадем възможност на чудесата да ни обгърнат.
Шрила Шридхара Махараджа казва, че вярата е най-могъщата сила у човека, чрез която можете да прекосите небивали пропасти. Помислете каква сила имате! Толкова сте силни! Чрез вярата си от материята можете да достигнете до духа. От малкия си аз можете да достигнете до Вселенския Аз. От ума можете да достигнете до сърцето си. Разстоянието е малко, но пътят е дълъг.

*„Шикшаштака”, 3



Leave a Reply